Правоотношение между дружество и съставител на финансовите отчети

гост-автор: Мария Янчева


Освен изискванията по отношение на квалификацията и опита на лицата, които имат право да да съставят междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията, в Закона за счетоводството (ЗС) се съдържат и изисквания за вида на правоотношението, когато съставителите са физически лица.

Чл.17, ал.1 ЗС изрично регламентира, че в този случай трябва да е налице трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието.

Изключенията са изчерпателно изброени в чл.17, ал.2 ЗС и се отнасят само за финансовите отчети на:

  • едноличните търговци с нетни приходи от продажби за предходния отчетен период до 50 000 лв., които прилагат способа на едностранното счетоводно записване;
     
  • микропредприятията по чл. 19, ал. 2 ЗС, които не са осъществявали дейност през отчетния период съгласно т.30, §1 от Допълнителните разпоредби на ЗС.


В практиката този въпрос понякога е подценяван и не винаги се съобразяват последиците от наличието на всеки един от изброените видове правоотношения.

Например: често се случва в група от предприятия едно и също лице да съставя отчетите на всички дружества, а в същото време това лице да има писмен договор с уговорено възнаграждение само с едно от дружествата.

През последната година като че ли тази разпоредба на закона се съобразява по-внимателно, като вероятно за това допринесе и включването на отделна част в годишната данъчна декларация по ЗКПО, в която да се декларира съставителя на финансовите отчети. Следва да се има предвид, че актовете за установяване на административни нарушения по ЗС се съставят от органите на НАП или АДФИ (чл.78, ал.1 ЗС).
 

В становище на ЦУ на НАП с изх.№ М-26-К-26 от 16.03.2017г. са разгледани хипотезите, при които съставител на финансовите отчети е физическо лице и правоотношението е трудово или облигационно, като е акцентирано основно върху възможността да не се уговаря възнаграждение.

При трудовите правоотношения следва да се съблюдава нормата на чл.242 от Кодекса на труда (КТ), която постановява, че положеният на това основание труд е винаги възмезден. Следва изводът, че не е допустимо съставител на финансовите отчети по трудов договор да не получава възнаграждение.
 

При облигационните правоотношения са разграничени следните възможности:

  • Договор за изработка по чл.258 ЗЗД, при който заплащането на възнаграждение е елемент от договора, следователно съставянето на отчети при това правно основание също трябва да е възмездено.
     
  • Договор за поръчка по чл.280 ЗЗД, при който възнаграждение се заплаща само ако е уговорено (чл.286 ЗЗД), следователно съставянето на отчети при това правно основание може да е безвъзмездено.
     

Независимо от различните правни възможности за правоотношение между предприятието и съставителя на финансови отчети, за данъчни цели „извършаването на услуги както за текущо счетоводно обслужване, така и за съставяне на финансови отчети (междинни, годишни или консолидирани) без уговорено възнаграждение, в общия случай би се третирало като сделка, сключена при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, без оглед на това дали страните по подобно правоотношение са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Спрямо подобен род взаимоотношения приложение намира разпоредбата на чл. 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица във връзка с чл. 15 и чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане.“

------------

Мария Янчева е управител на Счетоводна кантора АРКФИН, office@arcfin.org

Илюстрация:Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар