Пазарни цени и данъчно облагане (първа част)

автор: Мария Янчева

Предприятията оценяват активите, пасивите, приходите и разходите на база, определена съгласно приложимите счетоводни стандарти (цена на придобиване, себестойност, справедлива стойност). Тази оценка не винаги е приемлива при определяне на данъчната им стойност и при изчисляване на дължимите данъци. Основните данъчни закони изискват в конкретни хипотези да се докаже пазарната цена на актив, пасив или транзакция, като това е стойността, която се използва за определяне на данъчна основа, данъчен финансов резултат или облагаем доход.

Пазарната цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани (§1, т.8 от допълнителните разпоредби на ДОПК). Методите, чрез които да се определи са нормативно регламентирани (§1, т.10 от допълнителните разпоредби на ДОПК):

- Метод на сравнимите неконтролирани цени;

- Метод на пазарните цени;

- Метод на увеличената стойност;

- Метод на транзакционната нетна печалба;

- Методът на разпределената печалба.

 

Подробни указания за използването им се съдържат в Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (включително указания за поредността на прилагане и примери).

Ето и най-важните случаи, в които трябва да разполагаме с подходяща документация за доказване на пазарната цена:

 

По Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) данъчната основа е пазарната цена при:

-          Замяна на стоки и услуги, на която страните не са придали парично изражение и данъчната основа при придобиването, вноса или себестойността на даденото не може да се определи (чл.26, ал.7 ЗДДС).

-          Безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив и в случай, че сумата на преките разходи, намалена с обичайните разходи за изхабяване не може да се определи (чл.27, ал.2 ЗДДС).

-          Доставка между свързани лица, включително при замяна, когато (чл.27, ал.3 ЗДДС):

а) данъчната основа, определена по общия ред, е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит или право на възстановяване на платен данък по реда на чл.81 ЗДДС;

б) данъчната основа, определена по общия ред, е по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит или право на възстановяване на платен данък по реда на чл.81 ЗДДС;

в) данъчната основа, определена по общия ред, е по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит или право на възстановяване на платен данък по реда на чл.81 ЗДДС.

В тези хипотези пазарната цена следва да се определи независимо дали ще бъде използвана за данъчна основа или не, тъй като основанието за нейното прилагане е доказана разлика между данъчната основа по общите правила и самата пазарана цена.

-          Доставка от концесионер към концедент по договори за концесия за строителство, услуга или добив, когато възнаграждението е уговорено в стоки и услуги или плащането се извършва в стоки и услуги и данъчната основа при придобиването, вноса или себестойността на даденото не може да бъде определена (чл.27, ал.4, т.2 ЗДДС).

-          Доставка на всички налични активи при дерегистрация по ЗДДС, за които е използван изцяло или частично данъчен кредит и за които не може да се определи към началото на месеца на прекратяване на регистрацията данъчната основа при придобиването, вноса или себестойността, намалени с обичайни разходи за изхабяване (чл.27, ал.5 ЗДДС).

ЗДДС използва пазарната цена не само като данъчна основа, но и като индикатор за наличие на определени обстоятелства:

-          Цена на доставка, която значително се различава от пазарната е едно от  условията, за да се докаже, че получателят по тази доставка е знаел, че дължимия от доставчика данък няма да бъде внесен. Това от своя страна е начин да се търси отговорност от получателя по доставката, доколкото той е ползвал данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък (чл.177 ЗДДС).

-          Безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност не е приравнено на възмездна доставка, когато се предоставят с рекламна цел и като мостри.  Стоките и услугите могат да се класифицират по този начин, когато пазарната им цена е под тридесет лева и доставката им не е част от серия доставки с получател едно и също лице (§1, т.9 от допълнителните разпоредби на ЗДДС).

-          Фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността, се счита за доставка, когато сумата от дължимите вноски без лихвите е равна на пазарната цена на стоката към датата на предоставянето (чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС).

(Следва продължение)    

---------------

Мария Янчева е управител на Счетоводна кантора АРКФИН, office@arcfin.org

Илюстрация: Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар