Някои въпроси за криптовалутите

гост автор:Теодор Тодоров

В основата на криптровалутите стои Blockchain технологията. Blockchain е разпределен регистър на информация, която се репликира на компютри, които са свързани в мрежа от тип peer-to-peer (P2P). Дължи името си на начина, по който съхранява данните за транзакциите - в блокове, които са свързани помежду си, за да образуват верига.

С нарастването на броя на транзакциите, нараства и веригата от блокове. Всеки блок съдържа хеш (цифров отпечатък или уникален идентификатор), временни партиди от скорошно валидирани транзакции и информация от предишния блок. Информацията от предишния блок свързва блоковете заедно и предотвратява промяната на всеки блок. По този начин всеки следващ блок укрепва проверката на предишния блок и оттам на цялата верига.

Процесът на работа на технологията протича в няколко стъпки:

Заявката за транзакция се поставя във веригата от блокове 

• Заявката се излъчва в мрежата от блокове до всички членове на мрежата

• Членовете на мрежата потвърждават цялата информация, свързана със заявената транзакция

• Членовете на мрежата потвърждават всеки нов блок, за който постигат консенсус. Този консенсусен механизъм на блокова технология, при който отделните членове на мрежата се договарят и потвърждават транзакцията гарантира, че добавеният блок съдържа истинска информация

• Добавяне на блока към Blockchain
 

Всеки компютър в мрежата може да проверява и предава информация (хеш) за транзакциите чрез софтуер, предназначен за тази цел. Всеки компютър пази копие на целия блок, който автоматично се изтегля, когато се свърже с мрежата и непрекъснато се актуализира. Новите транзакции се групират в блок и се добавят към мрежата от съществуващи блокове на всеки няколко минути, които се извършва автоматично проверяване и се постига консенсус между всички участници в мрежата. 

Традиционният консенсусен механизъм се нарича Prove of work (PoW) – “доказателство за работа”. PoW е система, в която валидността на транзакциите се проверява в процес, наречен “добив“(mining).

Миньорите решават математически пъзел (известен като “проблем с доказателствата за работа“ Prove of Work или PoW), за да проверят транзакциите в рамките на всеки блок. Тъй като първият миньор, който решава проблема, се възнаграждава с нови монети, всички мрежови миньори се конкурират, за да намерят първи решение на математическия проблем.

Алтернативен начин за проверка и валидиране (консенсус) на предложените транзакции е и т.нар. Proof of stake (PoS) – “доказателство за залог/дял”. За разлика от PoW, където миньорите с много изчислителна мощ могат да бъдат по-успешни в решаването на математически проблеми, успехът в базираните на PoS системи зависи от богатството на участниците (брой монети), наричано още “залог“. При PoW, колкото по-голяма е изчислителната сила на миньора, толкова е по-вероятно първи да реши проблема с “груба сила”.

При PoS няма толкова значение изчислителната сила, а “залогът” т.е. колкото повече монети има миньорът, толкова е по-вероятно да потвърди транзакцията. Всички тези “монети”, които са обект на транзакции и са награда за потвърдена транзакция, са наречени “биткойни” от считания им за създател Сатоши Накамото и са най-известна и първата децентрализирана криптовалута, появила се през 2009 г.

Първата криптровалута обаче е “битголд” и е създадена от Ник Сабо още през 1998 г. Следват и други криптовалути: “неймкойн” – представляващи опит за формиране на децентрализирана “Система за имена на домейни” през 2011 г. През октомври 211 г.се появява “лайткойн”, която използва скрипт като хеш-функция (“биткойн” използва SHA-256). Друга значима криптовалута е “пиъркойн”. Тя е първата, която използва функция-хибрид между PoW и PoS за потвърждаване на транзакция.   

След 2014 г. се появяват т.нар.”второ поколение” криптовалути като Монеро, Етериум, Даш и ЕнХиксТи. Те са с разширени функционалности като прикрити адреси, умни договори (смарт контракти), странични вериги или активи.

Ethereum е отворена софтуерна платформа, която позволява на разработчиците да изграждат и разгръщат децентрализирани приложения.

Bitcoin използва blockchain само за улесняване на онлайн плащанията без посредничество на финансова институция. Ethereum позволява на разработчиците да създават приложения за каквато цел искат, като идеята и е проста – онлайн приложенията да не се контролират от една централна структура. Тъй като мрежата Ethereum използва много компютърна мощ, тя разполага със собствена „валута“ – Ether (етер), която се използва за заплащане на използването на изчислителни ресурси, необходими за стартиране на приложенията.

Bitcoin е проектиран да действа като средство за плащане, докато основната цел на Ether е да улесни функционирането на Ethereum, за да даде възможност на разработчиците да изграждат и управляват разпределени приложения. Ethereum може да се използва за изграждане на Smart Contracts. Smart Contracts представляват компютърни програми, предназначени да улеснят изпълнението на традиционните правни договори - споразумение или набор от правила, които управляват дадена транзакция. Този набор от правила се кодира в мрежата на съответния blockchain. Само ако предложената транзакция в даден blockchain изпълнява този набор от правила, транзакцията се изпълнява.

Счетоводни аспекти на криповалутите

За целите на счетоводната отчетност в България се прилагат две счетоводни бази – Национални счетоводни стандарти (СС) и Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО). И в двете бази въпросите, свързани с криптовалутите, нямат изрична уредба.

Проблемът пред отчетността се засилва и от факта, че по отношение на криптовалутите не съществува почти никаква регулация. Това поставя голямо предизвикателство пред колегията. Освен това е възможно във всеки момент да се появи нова криптовалута с характеристики, които досега не са били давани на друга.

Съществуват разнообразни мнения като как следва да бъдат отчитани (класифицирани, оценявани, представяни и оповестявани) криптовалутите. Всяко мнение има своите аргументи и за никое от тях не може да се каже, че не е вярно.

Някои ги приемат за еквивалент на парични средства независимо, че не изпълняват определението за парични средства. Други смятат, че са финансови активи независимо, че не изпълняват определението за финансов актив. Други считат, че могат да се класифицират и отчитат единствено като нематериални активи, а при определени случаи и като материални запаси. А има и такива които отстояват тезата, че са условни активи и следва да се третират като такива.

Правилата за отчетността на всичките изброени активи са уредени в различни стандарти и изискват различни подходи за оценка и представяне. И това единствено поставя в затруднено положение онзи (бизнес или физическо лице), който по някакъв начин си “има работа” с криптовалути. Вероятно до единно мнение няма да се стигне, докато не се появи изрична регламентация, независимо дали чрез счетоводен стандарт или в резултат на становище на регулаторен орган.

И ако въпросът за отчетността касае една определена професионална група и да си го кажем честно, не представлява кой знае какъв интерес за обществеността, то третирането на операциите с криптовалути за данъчни цели, прави веднага всички заинтересовани особено внимателни.
 

Повече за криптовалутите, за начина на тяхното използване, за счетоводното им отчитане и данъчното им облагане можете да научите ако посетите семинара организиран от “Смарт идея”  в гр.Бургас на 29.09.2018 г. с лектори адв. Георги Денборов и Теодор Тодоров.

Повече информация за програмата и условията за записване прочетете ТУК

-------------

Теодор Тодоров е магистър по Счетоводство и контрол. От 2000 г. работи в групата "Фикадекс-България" - специализирано счетоводно предприятие, обслужващо малки и средни предприятия, собственост предимно на чужденци. От 2010 г.изпълнява длъжността "Одитор".

Илюстрация: Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар