Нови правила при данъчното облагане на цифровия сектор - ще плащат ли Гугъл и Фейсбук данък у нас?

Големи цифрови компании като  Facebook, Apple, Microsoft, Amazon, Twitter, както и международни сайтове, предлагащи хотелски, транспортни и други услуги могат да започнат да плащат данък върху приходите, реализирани на територията на България

 

На 21 март тази година  Европейската комисия предложи нови правила, които да гарантират, че цифровата стопанска дейност се облага в ЕС с данък по справедлив и благоприятстващ растежа начин.

Кое доведе до тази промяна?

Разцветът през последните години на цифровите предприятия — например дружествата в областта на социалните медии, платформите за сътрудничество и доставчиците на онлайн съдържание — допринесе много за икономическия растеж в ЕС. Действащите данъчни правила обаче не са замислени така, че да обхващат дружества, които са глобални, виртуални или имат малко или никакво физическо присъствие. Промяната е огромна: днес 9 от 20-те водещи дружества по пазарна капитализация в света са цифрови, в сравнение с 1 от 20 преди десет години. Тази тенденция трябва да се използва във възможно най-голяма степен, като същевременно се гарантира, че цифровите дружества ще плащат своя дял от данъците. В противен случай има реална заплаха за публичните приходи на държавите членки: към момента в ЕС средната ефективна данъчна ставка за цифровите дружества е наполовина по-малка от тази за традиционната икономика.
 

Комисията направи две законодателни предложения, които ще доведат до по-справедливо данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС:


• Първата инициатива има за цел да реформира правилата за корпоративно данъчно облагане, така че печалбите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали. Това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията.

• Второто предложение е в отговор на призива на няколко държави членки за временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които понастоящем общо взето не се облагат с данък в ЕС.

Предложение 1: Обща реформа на правилата на ЕС за корпоративно данъчно облагане на цифровите дейности 

Това предложение ще позволи на държавите членки да облагат с данък печалбите, реализирани на тяхна територия, дори и дадено дружество да няма физическо присъствие там. Новите правила ще гарантират, че онлайн предприятията допринасят за публичните финанси в същата степен като традиционните предприятия / „от тухли и хоросан“/

Ще се счита, че една цифрова платформа разполага с облагаемо „цифрово присъствие“ или виртуално място на стопанска дейност в дадена държава членка, ако изпълнява един от следните критерии:

- годишните ѝ приходи в дадената държава членка надвишават праг от 7 милиона евро,

- в дадената държава членка през дадена данъчна година има повече от 100 000 потребители,

- през дадена данъчна година между дружеството и бизнес потребителите са сключени повече от 3000 делови договора за цифрови услуги.
 

Новите правила ще променят и начина, по който печалбите се отнасят към държавите членки, така че по-добре да се отрази създаването на стойност онлайн: например в зависимост от това къде се намира потребителят към момента на потреблението.

В същността си новата система осигурява реална връзка между мястото на реализиране на цифровата печалба и мястото, където тя се облага с данък.
 

Предложение 2: Временен данък върху някои приходи от цифрови дейности 

Този временен данък гарантира, че дейностите, които в момента не се облагат ефективно, ще започнат да генерират незабавно приходи за държавите членки. Той ще помогне също така да се избегне евентуална разнородна смесица от едностранни мерки за облагане на цифровите дейности в някои държави членки, която би могла да навреди на нашия единен пазар.

За разлика от общата реформа на ЕС на съответните правила за данъчно облагане, този косвен данък ще се прилага за приходите от някои цифрови дейности, които изобщо не се облагат с данък съгласно действащата данъчна уредба. Тази система ще се прилага само като временна мярка — до привеждане в действие на комплексната реформа — и разполага с вградени механизми за намаляване на възможностите за двойно данъчно облагане.

Данъкът ще се прилага за приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите и които са най-трудни за обхващане от действащите данъчни правила, като например приходи:

- получени от продажбата на онлайн пространство за реклама,

- получени от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им,

- получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.
 

Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Това ще помогне да се гарантира, че по-малките нововъзникващи и разрастващи се предприятия няма да понесат тежест. Ако данъкът се прилага при ставка в размер на 3 %, се очаква приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.

Следващи стъпки
Законодателните предложения ще бъдат предадени за приемане на Съвета и за консултация — на Европейския парламент. ЕС ще продължи да участва активно в глобалните обсъждания на данъчното облагане на цифровия сектор в рамките на Г-20/ОИСР и да настоява за амбициозни международни решения.

 

Източник:https://ec.europa.eu


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар