Нови моменти при данъчното третиране на услугите с ниска добавена стойност между свързани лица

гост-автор: адв. Георги Денборов

Погълната от политическите дебати на родната сцена, вихрещи се през последните няколко години, широката публика някак изпусна една фундаментална инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (“ОИСР”), която е на път да промени корпоративния свят из основи – т.н. проект “Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби”(“BEPS- Base erosion and profit shifting”). Целта на настоящото изложение е да очертае една възможност, възникнала в резултат от BEPS, която ако приложим данъкоплатците, ще минимизират разходите си за администриране на данъчните си задължения, а данъчната администрация ще максимизира събираемостта на приходите в бюджета. Става дума за данъчното третиране на т.н. „услуги с ниска добавенa стойност“ между свързани лица. Такива са вътрешногруповите правни, счетоводни, ИТ и др. услуги.

 

Исторически контекст

Преди да стане част от обединена Европа, България извърши съществени промени в данъчната си система. Бяха въведени основите на правилата за третиране на транзакциите между свързани лица. Подзаконовата нормативна база бе приета по модела, създаден от ОИСР. Междувременно, ОИСР ревизира Насоките си за трансферно ценообразуване (Насоки на ОИСР) през 2010 г. и  в резултат на BEPS отново ги пренаписа през 2017 г. - последната редакция беше публикувана на 10.07.2017 г.

Независимо дали участваме в международния дебат в ОИСР относно приемане на правила, които да ограничат данъчните измами, ние вече въвеждаме мерки от проекта BEPS, влизащи в българското законодателство чрез вторичното право на ЕС. Пример е въведеният през август 2017 г. режим в ДОПК за обмен на отчети по държави (т.н. CBC reporting), който всъщност е мярка 13 от BEPS.

 

Какво представляват Насоките на ОИСР?

Новите Насоки на ОИСР служат като международен стандарт за трансферно ценообразуване за данъчните власти и мултинационалните компании в световен мащаб и вече са част от всеобхватна глобална стратегия за ограничаване на агресивни данъчни практики.

На въпроса, дали са източник на право в България, директният отговор е „не“, тъй като те са от типа на т.н. „soft law”, т.е. установяват международен стандарт. Факт е, че не малко експерти в приходната администрация приемат аргументация, базирана на Насоките на ОИСР и не рядко търсят решение на казусите си в тях.

 

Опростен подход при трансферно ценообразуване на услуги с ниска добавена стойност, предоставени между свързани лица

Една малка част от промените в Насоките на ОИСР са правилата за т.н. „услуги с ниска добавена стойност“. Тези правила очертават нова опростена процедура за прилагане и документиране на вътрешногруповите цени за такива услуги.  За да се постигне това се  предвиждат 4 стъпки:

1) прилагане на опростена процедура за определяне на бенефициент на предоставените услуги;

2) двуетапен процес на определяне на относимите разходи;

3) определяне на приложимостта на общ критерии за разпределяне на разходите;

4) определяне на стандартната норма на печалба от 5%.

Горният процес цели да спести разходите за скъпи съпоставими анализи и несигурността при бъдещи данъчни ревизии.

 

Идентификационни критерии за услуги с добавена стойност

Според ОИСР, междугруповите услуги са с такива с ниска добавена стойност, ако не са част от основната бизнес функция на групата, не зависят от уникални нематериални активи, не допринасят за формирането на такива активи и предоставянето им не е свързано със значителни рискове за доставчика им.

 

Спомагателни услуги и основни бизнес практики

За да се класифицира една услуга като такава с ниска добавена стойност, тя следва да е спомагателна по своята същност. Например, функциите на подържащите офиси (“back office”) могат да бъдат третирани като спомагателни в определени сфери на дейност.

Насоките на ОИСР изброяват примерни услуги, които следва да се квалифицират като спомагателни. Сред тях са вътрешногрупови счетоводни, одиторски и правни услуги. Разграничението между спомагателни и основни услуги на бизнеса обаче, предполага анализ на допълнителни съображения:

- Една и съща услуга може да бъде спомагателна или основна бизнес практика в зависимост от икономическите факти и обстоятелства на въпросната група. Например, вътрешногруповите ИТ услуги може да са просто спомагателни за провеждането на основната дейност (например подръжка на системи за електронна поща) или основна бизнес услуга (например разработване на собствен софтуер).

- Основната бизнес услуга на дадено юридическо лице може все още да се квалифицира по опростената  процедура, ако това е обосновано от гледна точка на групата. По-специално, специализираните центрове за споделени услуги (например кол център на авио превозвач) биха се третирали като спомагателни, ако тяхната дейност е от спомагателен характер от гледна точка на цялата корпоративна група.

Насоки на ОИСР дават възможност на всяка данъчна администрация да определи собствен праг на материалност относно това кои услуги ще счита за такива с ниска добавена стойност. Това би дало възможност на Министерство на финансите, след извършен анализ, допълнително да адаптира режима към българските условия.

 

Сега съществуващия режим

За да е пълна картината, следва да обсъдим как се третират тези услуги в момента. Съгласно изискванията на съществуващата българска регламентация, ако предоставянето на вътрешногрупови услуги надвиши праг на материалност от 200 хил. лв., съответната компания следва да изготви пълна документация за тези транзакции.


- Задължения на данъкоплатеца

В българското законодателство няма разписани строги правила за съдържанието на документация за трансферно ценообразуване. Най-общо, тя трябва да включва информация, специфична за групата (master file) и информация, специфична за страната (local file), които трябва да съдържат минимум следната информация:

1.      Индустриален анализ на пазара, в рамките на който се оперира;

2.      Функционален анализ;

3.      Икономически  анализ на контролираните сделки, включващ представяне на избрания икономически модел;

4.      Финансов анализ на контролираните сделки;

5.      Анализ на приложимата методология.

Изпълнението на тези изисквания не е по силите на нито един вътрешен финансово-счетоводен отдел в страната. Като резултат, компаниите не рядко поемат риска да не изготвят необходимата документация или ако решат да я изготвят, се налага да се обърнат към скъпо струващ  консултант. Разходите за изготвянето на пълната документация не рядко са близки до евентуален акт на НАП, когато става дума за услуги гравитиращи около прага на материалност.


-  Как подхожда НАП ?

В съответствие с Наредба Н-9, в случаите, когато данъчно задълженото лице е подготвило Документация за трансферно ценообразуване, която отразява характера и обхвата на съответната сделка, органът по приходите трябва да анализира определените контролирани цени, като законодателството го задължава да започне проверката от избрания от задълженото лице метод. От друга страна, в случаите, когато данъчно задълженото лице не е подготвило Документация за трансферно ценообразуване, НАП няма задължение да приложи конкретен метод, съответно често избира най-фискалния метод на ценообразуване позволен от законодателството.

 

Какви биха били последствията от въвеждане на новия режим ?

1.      Ще се повиши правната сигурност, в резултат на въвеждането на тази опростена процедура.

2.      Ще се понижат разходите на данъкоплатеца за външни консултанти и евентуални съдебни дела, защото вътрешните счетоводни отдели ще могат сами да приложат режима.

3.      Ще се облекчи приходната агенция при упражняване на контрола върху спазване на законодателството, съответно ще се повиши и събираемостта.

Ако искате да научите повече за новото третиране на управленските и консултански услуги, предоставяни между свързани лица, заповядайте на семинар в Бургас 

Новите моменти в документирането на трансферните цени в България.

с лектор адв. Георги Денборов. Повече информация за семинара и условията за записване прочетете ТУК

Място и дата на провеждане:
Бургас, 09 юли 2018 г., понеделник
Започваме в 9:30 часа,
Зала №4 в Експо център Флора
Продължителност: целодневен 

 

--------

Георги Денборов e адвокат на самостоятелна практика с дългогодишен опит в данъчното право. Работил е в данъчния отдел на Ernst & Young (EY Bulgaria), в отдела по международни данъчни преструктурирания на адвокатска кантора Eversheds Sutherland LLP във Вашингтон, завършил е магистратура по международно данъчно облагане в Университета „Джорджтаун" във Вашингтон. От февруари 2018 г. преподава курс по Финансово право в НБУ.

Илюстрация: Designed by Freepik

Напиши коментар