Нематериални активи

гост-лектор:Теодор Тодоров

В практиката има едни такива ресурси, които не можеш да пипнеш, не можеш да инвентаризираш и докато не осмислиш какво точно са, тотално би казал, че са едно голямо нищо. Става въпрос за нематериалните активи.


Какво се крие зад това понятие?

Крият се такива неща, като знание, опит, технология, начин на работа, гарантирани по някакъв начин – чрез закон или чрез договор. Понякога зад понятието се крие и създадено добро име. Нямат веществена форма, но имат стойност за бизнеса. И както имат стойност, в един момент могат да я загубят и то безвъзвратно. До подобен резултат може да се стигне, ако се появи нова технология, нова регулация или ако мениджмънтът промени идеите си за развитие на бизнеса.

Пример? Добре.

Представете си, че сте мениджър на автомобилна компания. Не, не на “Ферари” или “Мерцедес”. Добре, на “Рено”. Предлагате красиви модели, оборудвани с що годе съвременни технологии, но конкуренцията Ви натиска. Направи ли сте Алианс с “Нисан” и обменяте технологии.

Алиансът Ви позволява да споделяте знания и да не се налага сами “да откривате топлата вода”. Обаче клиентите Ви стават все по взискателни, а и конкуренцията не спи и се налага да правите нови разработки. Е, какво правите със старите, защото по новите модели няма как да ги слагате? Изглежда е дошло време за обезценка и отписване?

Да, ама не! Оглеждате източния край на Европа и се сещате за една загубена румънска компания “Дачия”, чиито модели се славеха като толкова чупливи, че ония мошеници на юг от Румъния (никога в корпоративната Ви памет няма да избелее споменът за проекта “БулгарРено”) ги бяха направили синоним на боклук. Някога Вашите предшественици им дадоха правата да произвежда един стар модел “Рено 12” под тяхна марка “Дачия 1300”.

Ами сега правите почти същото! Купувате забутаната румънска компания, оправяте дизайна на моделите, като взимате в предвид и местните особености (пътищата там въобще не са като Шан-з-Елизе) и започвате да ги кичите със старите си технологии. Получавате съвършения пазарен продукт – евтин, колкото може качествен и без нищо технологично ново в него. В “Рено” продължавате да се борите с преките конкуренти, “Дачия” пускате на аборигените в Източна Европа.

След 10 години обаче, когато вече сте залели ЕС с дачии – евтино и надеждно се оказва вълшебна формула, от ЕК приемат Директива ли, Регламент ли, някаква чиновническа приумица. Ограничават се позволените за отделяне вредни емисии от двигателите. Явно, ще се модернизира “Дачия”? Тц! Ще й сложим вече поостарели разработки от “Рено” и пак напред. Ами старите технологии от “Дачия”?

По-на изток, в една огромна страна, в едно градче на име Толияти, някога в продължение на 40 години произвеждаха гордостта на съветското автомобилостроене и тъй и не й смениха ни дизайн, ни нищо. Сега са фактически фалирали и с плачевно качество на продукцията. Купуваме завода! Е, получаваме за съдружник във “ВАЗ” и държавния апарат, но изглежда на изток от Прага бизнес се прави така. Или имаш за съдружници мутри, или имаш за съдружници тайните служби и все делиш печалбата. Но пък имаш пазар. Важното е, че Русия е извън ЕС и тук ЕВРО 1, 2 – 6 няма. Старите технологии тръгват към “Лада

Примерът с “Рено”, “Дачия” и “Лада”, показва как в резултат на развитието на бизнеса и регулациите една технология (нематериален актив) губи стойност за една компания и как мениджмънтът успява да запази стойността й. И ако Ви се струва несериозно да се говори за тия кошници рендетата, имайте предвид, че от няколко години една друга актуална технология на “Рено” намери място в моделите на ”Мерцедес”. Та, не са толкова зле франсетата.

Как се дефинира нематериален актив?

Дефиницията на нематериален актив е: установим нефинансов ресурс, придобит и контролиран от предприятието, който няма физическа субстанция (независимо, че може да се съдържа във физическа субстанция или носителят му да има физическа субстанция), е със съществено значение при употребата си и от използването му се очаква икономическа изгода. Освен това трябва да може надеждно да се оцени при придобиването му, както и очакваната икономическа изгода да бъде доказана със:

- наличие на план за набавяне на достатъчно ресурси, позволяващи на предприятието да получи очакваната изгода
- възможност ефективно да изпълнява функционалната си ролята в съответствие с намерението на предприятието относно употребата му
- ясно дефинирана и конкретизирана техническа осъществимост

С други думи, доказването на икономическата изгода предполага наличие на план, обезпеченост и напълно разработена в техническо отношение с най-малки подробности технология за използването му.

Установимостта на нематериалния актив предполага възможност да се определи връзката между конкретния ресурс и черпенето на изгодата от него. Понякога изгодата е в резултат на комбинираното действие на група активи. В този случай, ресурсът следва да се идентифицира чрез притежаваните от предприятието права, отделно от другите активи и възможността активът да се изведе от предприятието, отново отделно от другите активи.

Контролът предполага възможността предприятието да се разпорежда свободно с ресурса, както и да е в състояние да ограничи достъпа на други лица до него.


Как се класифицират нематериалните активи?

Класифицират се в три големи групи:
1. Такива, които бизнесът сам си е разработил - продукти на развойна дейност
2. Такива, за които бизнесът си е платил за да използва - концесии, патенти, лицензии, търговски марки, авторски права, програмни продукти и др.подобни
3. Такива, които бизнесът е формирал, когато е придобил друг бизнес - търговска репутация

Нематериалните активи, които бизнесът сам е разработил – признават се за активи според фазата си на създаване. Създаването на един нематериален актив минава през две фази – изследователска и развойна. На етап изследователска фаза не се признава актив. Това е етапът на чертежите, на проектите и калкулациите и на идейните изпълнения. В крайна сметка завършва с прототип, в който е вграден ресурсът.

Следва развойната фаза. Стигне ли се на този етап, бизнесът може да започне да признава даден ресурс като нематериален актив от момента, когато докаже:
1. Техническата способност за завършване на актива, така че да бъде готов за употреба или продажба
2. Намерение за завършване на актива и за неговото използване или продажба
3. Способност за използване или продажба
4. Начините за генериране на бъдеща изгода, включително чрез наличие на пазар или полезността му, при вътрешно използване
5. Способност за оценяване на разходите, произтичащи от ресурса по време на неговото развитие 

Тази група нематериални активи се оценява по стойността на разходите от момента, в който са изпълнени критериите за признаване на нематериален актив. Всички разходи преди този момент са текущи разходи. Последващи разходи се включват в стойността му, само ако водят до увеличаване на очакваната изгода от използването му спрямо първоначално оценената.
Признатият нематериален актив в резултат на развойна дейност се амортизира в срок до 5 години от възникването му.

Нематериалните активи, които бизнесът си е платил за да използва – с тези е малко по-лесно. Придобиването им е в резултат на определени проучвания и планове за използване. Оценяват се по стойността на разходите, необходими за придобиването им. Амортизират се съобразно срока от време, за който бизнесът има правата да ги ползва.

Търговска репутация – За разлика от горните две групи, репутацията е резултат от придобиване на бизнес. Появява се, когато цената за която сме платили за придобиването на даден бизнес е различна от стойността на разграничимите му нетни активи, оценени по справедливи цени. Звучи сложно, но не е. Когато купуваме бизнес, на практика поемаме активи и пасиви. Правим им оценка по справедлива стойност, като нетните активи е сумата на превишението на стойността на активите над стойността на пасивите.

Възможни са два случая:

1. Да сме платили по-малко от колкото е справедливата стойност на нетните активи – поражда се отрицателна търговска репутация. Приема се, че отрицателната репутация е резултат или на грешка или на добра търговска сделка и по МСФО веднага се признава в приходите. По НСС признаването й в приходите е обвързано с признаване на очакваните бъдещи загуби от бизнескомбинацията. 

2. Да сме платили повече от колкото в справедливата стойност на нетните активи – поражда се положителна търговска репутация. Всъщност, това е нормалната ситуация, с която всички сме се сблъсквали. Пример ли? Ако си купим предприятието производител на млякото “На баба”, вероятно ще платим повече отколкото е оценката на нетните активи на дружеството. Ето това повече е цената, която плащаме за думичките “На баба” и създаденото усещане, което предизвикват у потребителите. По МСФО, положителната репутация се проверява за обезценка. По НСС се амортизира за срок до 5 години.  


Нематериалните активи са една голяма и важна тема. Колкото повече съвременна технология притежаваш, толкова по-лесен е животът и по-печеливш е бизнесът ти. Истинската печалба от технология идва от вътрешно разработените ресурси. Вътрешната разработка започва от изследователската дейност и от мечтите за нещо по-добро. Започва от изследователи, които най-често са отнесени мечтатели и като цяло много често упреквани за вятърничави и нестандартни идеи хора. Историята обаче все още помни примери за подобни личности. Жалко, че обществото ни не прави нищо за да могат да “виреят” у нас!
 

-------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Напиши коментар