Наредба Н-18, СУПТО, електронните магазини и потребителите

гост-автор: адв. Димитър Джутев

1. Увод
Промените на Наредба Н-18/2006 г. в края на 2018 предизвикаха шумен отзвук в публичното пространство. Бизнесът беше задължен да повиши нивото на прозрачност в търговските си операции чрез повишените изисквания към касовите апарати. Новите разпоредби по отношение на системите за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) също привнесоха своя дял към данъчно-нормативния коктейл. Наредбата не пропусна и онлайн търговците, чиято дейност също става обект на засилен контрол и високо ниво на отчетност.

В следващите редове ще предложим една гледна точка към измененията в Наредба Н-18/2006 г. от позицията на потребителското законодателство. Ще дадем няколко примера за възможно “заобикаляне” на въведените изисквания и ще анализираме потенциалните последици за потребителите и бизнеса. Ще завършим с кратко обобщение.
 

2. Няколко изключения от прилагането на Наредбата за българските търговци

В правата теория всяка законотворческа инициатива има своята първопричина и цел. Това важи с особена сила по отношение на законодателни промени, адаптиране и еволюция на правните норми в отделни отрасли на регулиране.

Случаят с конкретните нововъведения в Наредба Н-18/2006 г. не e изключение. В чисто социален аспект идеята за намаляване на сивата икономика и на възможността на недобросъвестните задължени лица да не регистрират и да не отчитат в пълен размер приходите от търговска си дейност е отлична. От реализирането на тази идея би се ползвало цялото общество. В частност бизнесът, като генератор на добавена стойност, би имал възможност да работи в по-добра конкурентна среда, предвид заличаване на нелоялната конкуренция (включително тази на сивия сектор).

Потребителите също биха били по-доволни, тъй като прозрачността в отношенията търговец-потребител, винаги е добра сделка и за двете страни. Полза би имал и фискът, който би имал възможност да прибира дължимото му и да осигурява още по-добра среда за живот и труд.

В практиката, обаче, се наблюдава интересен парадокс. При всяко нововъведение субектите, които са задължени да направят промяна (която принципно е добра за всички), са малко заинтересовани да го сторят. Така правото се превръща в отворена врата в полето, към която всички знаят, че вървят, но няма сила, която да ги задължи да минат през нея.

Общовъзприетата позиция е как да се избегнат нововъведенията, а не как да се направят най-ефективно и с най-висока полезност. Вероятно за това си има причина, доколкото бизнесът неведнъж е бил обект на принудителни промени, които са пагубни и в пълен разрез с добрата идея и правилната посока в сърцевината на инициативата.

Така в последните три месеца от действието на Наредба Н-18/2006 г. в бизнес средите се появиха интересни идеи за “оптимизация” при прилагането ѝ. Ето някои от популярните “решения”:

  • Да не ползваме СУПТО;
     
  • Да ползваме СУПТО, при която ще има “одиторски” профил, но разработчикът на софтуера ще му създаде някои леки ограничения;
     
  • Ще регистрирам (електронния си) магазин извън България;
     
  • Ще регистрирам електронния си магазин в неизвестно село високо в планината;

Всяко от тези решения е възможно и има задължени лица по Наредба Н-18/2006 г., които са тръгнали в тази посока. Разбира се има и много търговци, които полагат усилия за постигане на съответствие, понасяйки трудностите, просто защото няма какво друго да направят.

3. Предизвикателства пред бизнеса и потребителите при някои хипотези на избягване от приложението на Наредба Н-18/2006 г.

Първите два примера, посочени по-горе, нямат особен потребителски ефект.

Ползването на софтуерни продукти, които оптимизират процесите по поръчки на стоки и/или услуги и техните последващи продажби са безспорно предимство. Връщането в епохата на дебелите тефтери и книги-ведомости не представлява реална хипотеза, тъй като динамиката на съвременния стокооборот просто не го позволява. Дори днес да е възможно някакъв сегмент от бизнеса все още да е “аналогов”, то в следващите 5-10 години няма да бъде.
Отделно от това, потребителите имат достъп до все повече информация и сами търсят отчетността и прозрачността в отношенията с търговците. А търговци, които не следват тази насока, вероятно ще загубят доверието на клиентите си, а оттам и печалбите си.

Ползването на СУПТО с “модифициран” одиторски профил е реална и изпълнима хипотеза. Причината да се търси подобно решение е във възможността на контролните органи да имат достъп до базата данните на търговеца по всяко време, с възможност за експорт на данни. От една страна идеята за пълна отчетност е много хубава. От друга страна, възможността да се вижда информация, която съставлява търговска тайна, създава предпоставки за корупционни практики и нелоялна конкуренция. Обстоятелството, че едни хора знаят кой търговец от къде купува стоките си, на какви цени, какви отстъпки ползва и каква търговска печалба калкулира, е цяло богатство. (Из професионален анекдот: “Клиентите са ни скъпи!” шегуват се контролни органи в малък окръжен град на България.)

Има и трета гледна точка - тази на производителя на софтуера. Дори да направи тази “добрина” за клиентите си, той би приел да извършва престъпление (Например чл. 258 от НК). Установяване на последното би довело до значителни последствия за самия производител на софтуера (Например: загуба на клиенти, възможни съдебни производства, загуба на разрешение за използване на продукта му и т.н.), така и по отношение на физическите лица, отговорни за създаването на подобен алгоритъм.

С по-голям интерес от потребителска гледна точка са хипотезите на изнасяне на търговеца извън територията на България, в частност ограничено до пределите на Европейския съюз.

Основните проблеми при този вариант на действие са в посока на потребителските спорове, а именно: 1. Къде потребителят ще може да претендира правата си? 2. Какво ще е приложимото право? 3. С какво ще трябва да се справя търговецът, за да отговори на изискванията?

3.1. Компетентен съд
Принципното положение при определяне на международната компетентност в международно-частни спорове в рамките на ЕС е предмет на Регламент Брюксел I (нов). Според него лицата с постоянен адрес в ЕС следва да бъдат съдени в държавата, в която имат обичайно пребиваване.

Т.е. искове по граждански и/или търговски дела срещу търговец със седалище в Германия следва да бъдат инициирани пред германски съд.Предвидената специална юрисдикция предвижда, че при наличие на спор относно договор за международна продажба ответникът може да бъде съден и пред съда на държавата, в която е дължимо изпълнението по договора.

Друг вид специална юрисдикция урежда споровете при потребителски договори. Според нея потребител може да инициира съдебно производство срещу насрещна страна - търговец или в страната, където търговецът има седалище, или където е постоянното местожителство на потребителя. В този смисъл, потребителят има възможност за избор. В обичайната хипотеза потребителят е икономически по-слаба страна и би предпочел познатата му среда за воденене на съдебен спор. Но търговците следва да имат предвид тези възможности, тъй като един съдебен процес може да има значително различни парични измерения в различните страни членки на ЕС.
Последното важи с пълна сила както за търговците с физически търговски обекти, така и за тези с електронни магазини.

 

3.2. Приложимо право
Определянето на приложимото право по международни спорове с частноправен характер в границите на ЕС се извършва от Регламент Рим I относно приложимото право към договорни задължения.
Тук общото правило гласи, че в случаите на продажба на стоки и/или услуги и при липса на изричен избор на приложимо право, приложимото по спора право следва да е това на страната, в която продавачът/доставчикът има обичайно пребиваване.

Специално внимание е обърнато на потребителските договори. Регламентът предвижда, че този специфичен вид отношения следва да се уреждат от правото на страната, в която потребителят има постоянно пребиваване. Важно уточнение е, че дори да има постигнато между спорещите страни споразумение за избор на право (post factum), то потребителят не може да бъде лишен от защитата, която правото на неговата държава му предоставя.

Например, български гражданин с второ германско гражданство съди български електронен магазин, регистриран през френско дружество, във връзка с направена онлайн покупка. Така може да се стигне до хипотеза, в която френски съд прилага немското законодателство и/или българското законодателство относно защитата на потребителя.

Този пример показва две неща. Първо, потребителите имат удобството да изберат как и къде да процедират при защитата на своите права. Също така те имат възможност да спекулират и злоупотребяват с правата си, доколкото попадайки на неподготвен търговец биха могли да му причинят значителни имуществени вреди (в общия смисъл на сумата). Второ, търговците, които избират да търгуват на широкия европейски пазар, следва да са добре подготвени за предизвикателствата на приложимото право във всяка държава, в която (твърдят че) извършват дейност.

В контекста на Наредба Н-18 това означава, че изнасяйки електронните магазини извън България, за да избегнат новите изисквания, търговците ще трябва да се сблъскат с правната регламентация и в други страни.

3.3. Предизвикателствата пред търговците в чужбина
Когато в опит да прескочи изискванията на Наредба Н-18/2006 г. търговец реши да промени седалището на дружеството си извън Р България, следва да се имат предвид няколко основни предизвикателства.

Преди всичко познаването на езика и правото на държавата, приемник на бизнеса, е от особено значение, тъй като е възможно цената на преместването да е многократно по-висока от тази за привеждане в съответствие.

На следващо място е приложимото данъчно законодателство и спецификите при избягване на двойно данъчно облагане. Данъчното планиране следва да е основен фактор при преместване на бизнеса, тъй като при неправилни решения се стига до нежелани последствия.

Не на последно място са ангажиментите на търговеца по отношение на крайните потребители на продаваните стоки и/или услуги. Отчитането на потребителското законодателство в международен аспект е ключов фактор в бизнеса на всеки търговец, чиято целева група са крайните потребители. Трябва да се отбележи и че правата на потребителите са задължения за търговците и последните следва да са готови да ги посрещнат. Това обхваща както солидна правна обезпеченост, така и адекватен и пропорционален финансов ресурс.

4. Заключение
Безспорно промените в Наредба Н-18/2006 г. са предизвикателство пред бизнеса. Технологични, организационни и планови въпроси изникват всеки ден, а НАП невинаги дава конкретни отговори. Без значение какъв похват за справяне с Наредбата ще предприеме отделният търговец, следва да се вземат предвид много фактори. Добрите проучвания и устойчивото балансиране са в сърцевината на всяка позитивна промяна. И най-същественото - бизнесът следва да пази потребителите си, защото без тях него няма да го има. Развитието на вътрешния европейски пазар е голяма възможност, но с много препятствия. А дали страховете за изтичане на търговски данни и поверителна информация ще се материализират, времето ще покаже.

----------------------------------

Автор: адв. Димитър Джутев, LL.M., Съдружник в Адвокатско дружество “Георгиева и Джутев”, dzhutev@gdlaw.bg

Важна забележка!
Настоящото изложение не съставлява правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на автора.
Винаги търсете правна помощ и съдействие по конкретни въпроси от своята дейност.

 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

1 Коментари

  1. Avatar
    John Smith 2019-04-11 22:59:28

    Вече регистрирахме фирма извън България и се чудя как може да сме били толкова тъпи досега, че не сме направили тази крачка. Сега ще продаваме в България и тук, където сме регистрирани ( засега ще премълча мястото ) като всички данъци, които са по-ниски от България, ще плащаме тук. Продаваме в България, плащаме тук. Схващате ли след няколко месеца ,че това ще стане масово. По-добри условия, всички административни неща се случват в рамките на един ден. Прогледнахме в каква кочина се е превърнала територията. Проучваме още няколко дестинации и скоро ще направим оценка къде е най-добре да се регистрират фирмите, които не искат да си имат даване с БГ НАП.

Напиши коментар