Какъв е редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея от работодателя?

автор: Ваня Иванова

Работодателят може да осигури безплатна храна за своите служители по два начина:

1 Случай:  безплатна  храна по Наредба № 11

2 Случай: безплатна храна като социален разход

Предмет на настоящата статия е безплатната храна съгласно Наредба № 11

Съгласно Чл. 285.от КТ на работниците и  служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната.

Условията и редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда са регламентирани с Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (ДВ, бр. 1 от 2006 г.).

Под  специфичен характер на труда се разбира  работа под земята в мини, геологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ, водолази, в среда на йонизиращи лъчения, при много високи и много ниски температури, в лечебни заведения и др вредни условия.

 

За работа  при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които:

1. са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;

2. работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;

3. работят в производства с непрекъсваем процес на работа;

4. работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.

 

Според МТСП двете условия – за специфичен характер и за специфична организация на труда по Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея , трябва да действат кумулативно (едновременно), за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, на основание на посочената наредба.   Повече информация има в  Указание за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

Изискването за едновременното изпълнение на двете условия  е упоменато само в указанието. В Наредбата никъде това условие не е написано изрично.

При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, трябва да се отчита оценката на риска, като предварително се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. В зависимост от преценката на специфичните условия на труд, видът и стойността на безплатната храна биха могли да варират за отделни групи работници в едно и също предприятие.

 

При изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. При определяне на начина за осигуряване на безплатна храна следва да се има предвид:

1. Храни в готов вид за консумиране или хранителни продукти.

За представяне на храна в готов вид може да се смята и предоставената храна във външни за предприятието заведения за хранене, стига да са спазени разпоредбите на чл.285 от Кодекса на труда. В този случай по силата на сключен договор между заведението и работодателя, получател на праната трябва да е работодателят и той да заплаща директно храната на заведението за хранене. Стойността на тези храни е разход за дейността на предприятието, ако са изпълнени изискванията на чл. 285 от Кт и Наредба 11

2. Пари.

Тези средства представляват облагаем доход на лицата и подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ. Предприятието следва да ги отчете като разход за възнаграждение на работниците и служителите

3. Купони (талони) за храна и ваучери за хранене.   

Съгласно разпоредбите на КТ, както и с оглед счетоводното отчитане и данъчно третиране на направените от работодателя разходи при осигуряване на храна на работниците и служителите, трябва точно и ясно да бъде посочено основанието за нейното предоставяне.    

Когато работодателят осигурява храна по реда на чл. 285 от КТ, стойността на тази храна е разход за дейността на предприятието. В тези случаи работодателят може да дава специално определени за тази цел купони за храна, които да бъдат предмет на отделно отчитане и използвани за хранене в стола на предприятието или в други заведения за хранене.              

При спазване на условията на чл. 285 от КТ може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата.

В посочените случаи е налице хипотезата за предоставяне на храни в готов за консумиране вид.

Стойността на безплатна храна и/или добавки към нея  по наредбата не може да бъде по-малко от два лева на ден за работник или служител. Стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна

По-големи размери на стойността на храната и/или добавките към нея могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

 

Трудовото законодателство предоставя на работодателите различни възможности за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в зависимост от условията, при които се работи.

1. Член 140, ал. 3 от КТ задължава работодателите да осигуряват на работниците и служителите топла храна и ободрителни напитки при работа през нощта.

2. Член 294, т. 1 от КТ дава възможност на работодателите да осигуряват безплатна храна за своите работещи за работа при специфични условия на труд.

По смисъла на Наредба 11:

1. Понятието “храна” е по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за храните, а “добавки  към храната” са “хранителни добавки” съгласно § 1, т. 72 от Допълнителните разпоредби на същия закон. 

2. “Тонизиращите напитки” включват черен и зелен чай, кафе и други кофеинсъдържащи напитки. Освен тях може да се предлагат натурални сокове – зеленчукови, плодови, плодово-зеленчукови.

В случаите, когато работодателят осигурява храна, независимо под каква форма, по реда на чл. 294 от КТ, стойността на тази храна представлява социален разход за предприятието. Особеностите на социалните разходи за храна в натура  , и ваучерите за храна ще бъдат разгледани като самостоятелна разработка

 

Облагане с ДОД – безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда  не се включва в облагаемия доход по ЗДДФЛ

 

Чл. 24. (1) Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.

(2) В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:

1. стойността на:

а) безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда;

б) безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони;

в) безплатната храна, предоставена в натура на: членовете на корабните екипажи - за дните в експлоатация, риболовците - за дните на улов, а на водолазите - и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране;

г)безплатната храна, предоставена на военнослужещите и цивилните служители съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3 и чл. 286, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 67 от Закона за Националната служба за охрана и на служителите съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност";

д) порционните пари, изплатени на основание на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Националната служба за охрана и на сумите по чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

е) ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане;

 

Данъчно третиране по ЗДДС

Когато безплатната храна се предоставя по реда на чл. 285 от КТ за предоставянето й, не се начислява ДДС. Въпреки това, на основание чл. 70, ал. 3, т. 6 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, при наличието на изпълнени условия на чл. 69 от закона ДЗЛ има право на данъчен кредит  за стоките и услугите, предназначени за извършване на безвъзмездните му доставки на храна и/или хранителни добавки.

 

Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

.......

(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:

......

6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;

 

Третиране по ЗКПО и КСО

Според Според разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи,

предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието.

Т.е разходите за храна по Наредба № 11 не са социални разходи по смисъла на ЗКПО и в тази връзка те не се облагат с данък върху разходите

Съгласно Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски осигуровки  върху безплатната храна не се дължат.

Чл.1 (18) Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:

......

2.  стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;

 

Може ли да да се предоставят както безплатна храна по Наредба 11, така и ваучери за храна като социален разход до 60 лв.?

Може. Нормативно допустимо едновременното получаване на предоставена от работодателя безплатна храна, спазвайки изискванията на чл. 285 от КТ, и ваучери за храна до 60лв. месечно за всяко осигурено лице без облагане с данък, тъй като двете правни норми действат независимо една от друга.

Повече информация в  Писмо № 24-33-520 от 21.02.2008 г. на НАП относно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство при предоставяне на безплатна храна на основание Наредба № 11 от 21.12.2005 г. – ваучери за храна и други социални разходи

Илюстрация: http://dryicons.com

Напиши коментар