Какво ни дебне в офиса?

гост-автор: Деяна Илиева

Офисът обикновено се възприема като безопасно работно място. Разбира се, в сравнение с производствени дейности с висок риск като химическа индустрия, добив и строителство, в офиса рядко има опасности, които могат да доведат до смърт.

В офиса обаче често сме изложени на рискове, които малко по малко могат да разрушават здравето ни или на такива, които се случват рядко, но пък със сериозни последици.

Какво може да се обърка в един офис?

Най-честите злополуки са свързани с подхлъзване, спъване и падане. Тези злополуки са 20% от всички независимо къде работим, в офиса техният процент нараства до 70-80%.
На пръв поглед това не е нещо с изключително тежки последици като смърт, но с нарастване на възрастта едно падане може да ни отдели от работното място и да ни направи зависими от нашите близки за година напред.

Такава последица са счупванията на бедрена кост или бедрената шийка. Те често са резултат от падане за хората над 50-годишна възраст, особено при жените. Обикновено при такова счупване се налага хирургична намеса. Възстановяването може да отнеме до 8 месеца, а понякога и година.

Неподходящо разположените места и кабели по пода са една от причините за падания в офиса. Такъв е случая със служителка в пощенска станция, която подготвя служебна коренспонденция за изпращането й. При ставане от бюрото, за да вземе пликове за писма, се спъва в кабели захранващи компютъра и пада на пода до бюрото.

В резутат на удара при падането, служителката счупва бедрена кост. До инцидента се е стигнало, защото бюрото е било разположено с гръб към стената, където е щепсела, в който са включени захранващите кабели на компютъра. Те минавали под бюрото и съответно при ставането, служителката ги закача с крака си.

Друга честа причина за падане е качването и слизането по стълби, особено когато това е придружено с използване на обувки с висок ток от жените. Освен предпоставка за падане, носенето на прекалено високи токове вреди и на гръбначния стълб и спомага за проблеми с междупрешленните дискове. 

Други начини, с които можете успешно да постигнете падане и травма на колега са:
- измиването на коридорите точно преди началото или края на работния ден или почивките;
- оставяне на отворени чекмеджета и вратички на шкафчета;
- оставяне на кашончета и други препятствия по пътеките за придвижване.

Ако пък искате самият вие да се нараните, говорете по телефона докато ходите, носете слънчеви очила на закрито или използвайте стол на колелца за да стигнете до по-високи рафтове.

Друга опасност, която ни дебне, е електрическият ток. Той е постоянно присъстващ в нашето офисно ежедневие, под формата на кълбо от кабели водещи до компютъра, монитора, принтера, колонки, "духалка" и др.

Естествено, разклонителят не стига за всичко и се налага да правим "влакче" като включваме два или повече разклонителя един в друг. Това обаче води до претоварване и голям риск от прегряване, късо съединение и пожари.

Пожарите се случват рядко и затова много не говорим за тях, освен при ежегодната си "разходка", наречена евакуация. Ако, обаче, спокойно излизате при проиграване на плана за евакуация, това гарантира, че знаете пътя за излизане, но не и че при реална ситуация наистина успешно ще избегнете последиците от пожара.

При силен дим, намалена видимост, затруднено дишане и паника, евакуацията би протекла по различен начин. Затова бъдете съсредоточени при проиграването и опитайте да видите препятствията и уловките, които може да бъдат пред вас в реална ситуация. Например дали в паниката може да слезете чак до мазето или някоя от вратите се отваря по специфичен начин.

Ще отбележим и санитарно-битовите помещения като едно от местата, където понякога се случват злополуки с по-тежки последици. Освен паданията, друга опасност там е санитарния фаянс и неговото счупване при недостатъчно закрепване. Порязването от фаянс може да бъде много опасно, тъй като е дълбоко и може да засегне важни кръвоносни съдове.

Бавно, но сигурно

Това, което най-често вреди на нашето здраве, е продължителното седене и заемане на неправилна поза при работа с компютър.

Според Американската сърдечна асоциация, продължителното седене води до повишен риск от инфаркт и инсулт. Освен това, продължителното седене се свързва и с повишен риск от развитие на диабет, сърдечносъдови заболявания, намалена чувствителност на рецепторите към инсулина.

Някои изследвания посочват, че продължителното седене за повече от 8 часа на ден без физическа активност увеличава риск от смърт по същия начин както затлъстяването или тютюнопушенето. Добрата новина е, че умерена физическа активност между 60 и 75 минунти на ден неутрализира ефекта от твърде дългото седене.

Друга последица от продължителното седене е, че мускулите на дупето "забравят"за какво са създадени да ни служат. Тяхната роля не е да седим върху тях, а да ни помагат да ходим, да се качваме и слизаме по стълби и да клякаме. Когато те отслабнат, се налага други мускули да помагат и така натоварваме повече гърба, колената и глезените.

Усещате ли, че постоянно се опитвате да разтриете шията и раменете си, за да намалите болката? Получавате ли главоболие при продължителна работа с компютър? Погледнете позата си - дали не сте протегнали шия напред като гъска? Раменете ви свлечени ли са напред?

Ако работите дълго време в такава поза, то вие натоварвате мускулите на врата, те са постоянно съкратени и започват да болят.

Раменете постепенно се свличат, а техните мускули започват да притискат артерии, вени и нерви, които се грижат за главата и ръцете. Ето защо като допълнение до болките във врата и главоболието, може дори да се стигне до болки и изтръпвания и в ръцете.

Няма идеална поза, която ако заемате непрекъснато ще ви осигури живот без болка. Всяка статична поза без промяна, дори да е най-правилната, ще доведе до проблеми. Какти при седенето, решението е движението и промяна на позата, но не от една лоша в друга лоша, а да заемаме и правилната поза в голяма част от времето.

Истинското решение, обаче, както и при седенето, е движението.

Сещайте се да "излезете" от своя стол. Използвайте чаша, за да си наливате вода, а не си я подсигурявайте в бутилка до вас за целия ден. Използвайте почивките, за да станете и да се разходите, вместо да продължите с "отморяващи" занимания пред компютъра. Правете микропаузи от минутка, в която да станете, да се протегнете и да направите няколко крачки.

Да не забравяме и зачервените и изморени очи, с които можем да се сдобием в края на работния ден след продължителното взиране в монитора. Знаете ли, че мигаме до пет пъти по-малко от нормалното, докато се опитваме да проследим цялата информация, която ни залива от екрана?

Мигането е това, което ни осигурява овлажняване на очите и ги предпазва от изсъхване. Постоянното използване на изкуствени сълзи не е решение, защото по този начин даваме сигнал на мозъка, че не ни трябват естествените сълзи. Не чакайте очите да ви заболят, от време на време стиснете няколко пъти силно очи, за да задействате слъзната жлеза.

Гледайки само на едно и също разстояние, продължително натоварваме мускулите на очите и те стават по-трудно подвижни. Това лесно води до проблеми с виждането и бърза среща с диоптрите. И тези мускули имат нужда от движение. Раздвижете ги като погледнете навън в далечината, после върха на носа си и така няколко пъти.

Напоследък често се говори и за т. нар. "синя светлина" и нейното вредно въздействие. Тази светлина е характерна за деня. Когато сме изложени на нейното въздействие късно вечер, мозъкът получава погрешен сигнал, че е ден и той ще работи.

Премахването й, обаче, чрез специални филтри на очилата и на устройствата няма много да помогне на мозъка да поиска да заспи.

Информацията, която му налагаме да обработи, докато сърфираме в интернет или имаме други занимания с компютъра, таблета или смартфона, също го държи активен и му дава погрешни сигнали. След това трудно заспиваме.

Недостатъчният сън води до умора, на следващия ден сме разсеяни, с намалени двигателни реакции и вероятността да влезем в статистиката със спъванията и паданията нараства.

Защо всички твърдят, че офисът е безопасен?

 -----
Деяна Илиева e инженер-химик по "Безопасност на производствата'', доктор по „Ергономия и промишлен дизайн“, одитор на системи за управление на здравословни и безопасни условия на труд OHSAS 18001:2007. Активната й дейност е свързана с извършване на обучения, одити и консултации по здравословни и безопасни условия на труд. Един от авторите на информационния сайт https://otgovori.info/- онлайн информационна система, предназначена за специалистите по ЗБУТ


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар