Каква е максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд

автор: Ваня Иванова

В България все по-често хората работят на повече от едно място. Според трудовото ни законодателство може да се работи освен по един основен трудов договор и по трудови договори за допълнителен труд.

Съгласно Кодекса на труда "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. / § 1. т. 12 КТ/

Т.е  основен трудов договор е този, който

-       има дата на сключване преди датата на сключване на допълнителния трудов договор

-       съществува / не е прекратен/ към момента на сключване на допълнителния трудов договор

 

  • Работникът или служителят може да  сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. / Трудов договор съгл.  чл. 110 от КТ/
  • Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение /  Трудов договор съгл.   чл. 111 от КТ /

 

Когато се сключва трудов договор за допълнителен труд следва да се има предвид, че работното време по този договор трябва да е извън установеното работно време по основното трудово правоотношение. Освен това следва да се спазват изискванията на чл. 113 ал. 1-4 от КТ:

  • Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

  • При изричното писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18 години, могат да работят и повече от 48 часа. Писменото съгласие за работа повече от 48 часа се дава на работодателя, страна по договора за допълнителен труд. 
  • При дадено съгласие за работа повече от 48 часа  продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.
  • Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка:

- междудневната почивка не може да бъде по-малко от 12 часа./ чл. 152 КТ /

- непрекъсната седмична почивка не може да бъде по-малко от 48 часа. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. /чл. 153 КТ/

От Въпроси и отговори на МТСП:

Въпрос: Въз основа на чл.113 ал. 5 от КТ се предоставя писмено съгласие от работника,че може да работи повече от 48 часа седмично. Съгласието се отнася за период не по- дълъг от 4 месеца. Възможно ли е след изтичане на тези 4 м. да бъде дадено ново писмено съгласие и колко пъти може да бъде подновявано.

Отговор:

Съгласно чл. 113, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. Според чл. 113, ал. 5 от КТ в случаите на ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период, не по-дълъг от 4 месеца. От разпоредбата следва, че писменото съгласие за работа повече от 48 се дава на всеки 4 месеца. В разпоредбата не се съдържа изискване за еднократност на периода, след изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд.

 

Забрана за полагане на допълнителен труд

 В чл. 112 от КТ е предвидено, че се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:

1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия;

2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.

Съгл. чл. 137 от КТ такива са дейностите , за които е установено намалено работно време. За тях е забранено да се полага допълнителен труд при същите или други специфични условия. 

От Въпроси и отговори на МТСП:

Въпрос:  Професиите с намалено работно време-лекар-рентгенолог, клиничен лекар, рентгенов лаборант, клиничен лаборант които са на 7 часов работен ден, могат ли да са на втори трудов договор на 4 часа.Тоест-първи трудов договор на 7 часа, и втори на 4 часа.Благодаря!

Отговор: Правото на намалено работно време е регламентирано в чл. 137, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) и се прилага като допълнителна закрила за работниците и служителите, при които работата при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. На основание чл. 137, ал. 2 КТ е издадена Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Съгласно чл. 112 т. 1 от КТ изрично се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия; В тази връзка считаме за недопустимо работници и служители, на които е определено намалено работно време, да се назначават на втори трудов договор при същите условия и професионални рискове

 

Документиране

Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.

 При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.

 

Илюстрация:Designed by Freepik

-----------

Използвани нормативи:

Кодекс на труда

§ 1. По смисъла на този кодекс:

12. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.


Допълнителен труд при същия работодател

Члл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.


Допълнителен труд при друг работодател

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.


Забрана за полагане на допълнителен труд
Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:
1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия;
2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет


Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

(3) Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.

(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.

(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.

(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.


Междудневна почивка

Чл. 152.(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.


Седмична почивка

Чл. 153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.

(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа


Чл. 137. (1) Намалено работно време се установява за:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.
(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношен

 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар