Изчисляване на секвестируемата част при запор върху трудово възнаграждение- спорни въпроси по приложението на чл. 446 от ГПК 

Съществува спор в счетоводните среди как точно следва да се изчислява запорът. Дали от нетното възнаграждение  първо трябва да се вади МРЗ и след това да се прилага чл. 446 от ГПК, или МРЗ служи само за определяне на несеквестеруемия минимум.

Този въпрос е важен, защото няма нищо по-болезнено от това да олекне на някого джоба и то благодарение на нашите погрешни изчисления и разбирания. Ето защо решихме да вземем две независими мнения по въпроса: на юрист по гражданско право и мнението на Камарата на Частните съдебни изпълнители.

Днес ви представяме мнението на адв. Бистра Коева:


Изчисляване на секвестируемата част при запор върху трудово възнаграждение- спорни въпроси по приложението на чл. 446 от ГПК 

гост-автор: Бистра Коева:

Запорът на трудовото възнаграждение е един от най-често приложимите способи за принудително събиране на вземания, а в много случаи и единственият, тъй като трудовото възнаграждение е обичайният източник на доходи за голям кръг лица.

Настоящия анализ си поставя за цел да обърне внимание на един наболял въпрос по тълкуването и приложението на чл. 446, ал. 1 от ГПК, касаещ начина на определяне на секвестируемата част и удръжките, които работодателят следва да направи от трудовото възнаграждение на работника или служителя, в случай на наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

Съгласно актуалната редакция на чл. 446, ал. 1 от ГПК (към ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.):

Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1.ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2.ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3.ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

 

Съгласно ал. 2 на същия член, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

 

Следва да се приеме, че и при сега действащата редакция на текста, не е загубило сила и трябва да се има предвид постановеното в т. 3 на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.“

Съгласно тълкувателното решение, несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата (МРЗ) и той е еднакъв за всички длъжници. Посоченото тълкувателно решение и  последното изменение в изр. първо на цитирания по-горе текст (с което думите „чийто размер“ се замениха с „чиито размери“ са над минималната работна заплата) са в пълен синхрон и потвърждават волята на законодателя да гарантира на длъжника минимум от средства за издръжка, който се определя в размер на МРЗ. По този начин беше окончателно разрешен съществуващият дотогава спор дали посоченото ограничение се отнася само за пенсиите, като вече е напълно ясно, че то обхваща и трудовите възнаграждения и всички други възнаграждения за труд.

С оглед на изложеното по-горе, може да се заключи, че в практиката понастоящем се приемат за безспорни следните изводи:

1. В случай че нетното трудово възнаграждение на работника или служителя за съответния месец е под МРЗ за страната, то е изцяло несеквестируемо и удръжки от него не могат да се правят. *

2. В случай че месечното възнаграждение на работника или служителя е над четирикратния размер на МРЗ – удържа се цялата горница над двукратния размер на МРЗ, ако длъжникът няма деца, или цялата горница над 2.5 пъти МРЗ, ако длъжникът е с деца, които издържа т.е. има законово установен „несеквестируем максимум“.

Трудностите се появяват, когато възнаграждението на длъжника, след приспадане на данъци и осигурителни вноски, е в размерите по т. 1 и т. 2 от ал. 1 на чл. 446 от ГПК.

Според едното становище, удръжката по запора следва да се изчисли като съответната дробна част само върху превишението над МРЗ.

Пример: За м. декември, 2017 г., нетното трудово възнаграждение на длъжника е 600 лв. МРЗ е в размер на 460 лв. Ако длъжникът е без деца, които издържа, секвестируемата част е 1/3 от горницата над МРЗ т.е. (600 – 460):3 = 46.66 лв.

Ако длъжникът има деца, които издържа, секвестируемата част е ¼ от горницата, а именно (600 - 460):4 = 35 лв.

Според другото становище, секвестируемата част се изчислява като съответна дробна част от цялото нетно възнаграждение (по скалата на чл. 446 ГПК), но размерът на удръжката не може да накърнява несеквестируемият минимум в размер на МРЗ, който е гарантиран на длъжника.

В горния пример, ако длъжникът няма деца: 1/3 от 600 лв.=200 лв., но тъй като не е допустимо със запора да се засегне абсолютно несеквестируемата част в размер на МРЗ, на длъжника ще бъдат изплатени 460 лв., а само 140лв. ще бъдат удържани.

Ако нетното възнаграждение на горния длъжник беше 900 лв.,1/3 от 900 лв. = 300 лв. и тъй като остатъкът надвишава МРЗ, тези 300 лв. се удържат изцяло.

Второто становище трябва да бъде подкрепено.

На първо място, то следва от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК. В точки 1 и 2 на ал. 1 посочените дробни части биха могли да бъдат съотнесени единствено към израза „месечно възнаграждение“. Ако законодателят е искал да съотнесе дробната част към някаква друга стойност (напр. превишението/горницата над МРЗ), той е следвало изрично да уточни това. Това се подкрепя и от факта, че в т. 3 на същия текст, законодателят ясно и изрично е уточнил, че се секвестира горницата над съответния размер.

В общия законопроект за изменение на ГПК, гласуван на второ четене на 18.10.2017 г., са обсъждани четири варианта за изменение на анализирания текст, в някои от които изрично е определено съответните дробни части да се изчисляват „от горницата“ над МРЗ, но в крайна сметка окончателният текст е приет в друг смисъл.

Сега действащата скала на чл. 446, ал. 1 ГПК може да бъде критикувана относно това, че в граничните стойности между т. 1, 2 и 3 не осигурява плавно нарастване на секвестируемата и несеквестируемата част, независимо кой от двата варианта за тълкуване, описани по-горе, бъдат приети. Все пак, струва ми се, че ако се приеме тълкуването по вариант 1, това би довело до по-значително несъответствие, тъй като, ако лицето е с възнаграждение близко до 4-кратния размер на МРЗ, по вариант 1 би получило сума, която значително надвишава размера на т.нар. несеквестируем максимум по т. 3.

Пример: Лицето получава нетно възнаграждение 4x460 лв.= 1840 лв. Няма деца, които издържа, така че по вариант 1 му се удържат (1840 – 460):2 = 690 лв. и за него разполагаеми остават 1150 лв.

Ако същото лице получава нетно възнаграждение 1845 лв., удържа му се всичко над 2 пъти МРЗ т.е. 925 лв., а за него разполагаеми остават 920 лв.

Едва ли законодателят е имал предвид да гарантира на лицата, получаващи нетно възнаграждение в размерите по т. 2 по-голям несеквестируем доход от максимално гарантирания на лицата по т. 3 и приет за горна граница, над която всички суми следва да се считат за секвестируеми.

Уредбата на несеквестируемостта има социална цел – да защити длъжника като гарантира средствата за посрещане на основните му потребности. Следва да се държи сметка, обаче, и за интереса на кредитора да удовлетвори съдебно признатото си право с достатъчно ефективни средства. Трябва да бъде търсен балансът между интересите на страните, тъй като нарушаването му в която и да е посока би имало негативен ефект върху правната сигурност и стабилност.

 

 

* За пълнота, трябва да се има предвид, че ако трудовото възнаграждение е уговорено за непълно работно време, или лицето получава трудово възнаграждение и/или пенсия по няколко правоотношения, които поотделно са под несеквестируемия минимум, но заедно го надвишават, то тогава е възможна тяхната частична секвестируемост.

-------------------

Бистра Коева е адвокат, практикува в сферата на гражданското и търговското право.
web: www.bistrakoeva.lawyer

Илюстрация:Designed by Freepik

2 Коментари

  1. Avatar
    Пенка Николова 2018-06-05 22:34:59

    Синът ми е на 20 години Студент е редовно обучение в Технически университет и аз го издържам.Той смята ли се за дете, което издържам или трябва да е под 18 години

  2. Avatar
    Теодора Средкова 2018-05-16 11:11:51

    Могат ли да ми направят запор на 4 часа?

Напиши коментар