За тези, които работиха по Великден

автор: Ваня Иванова

Въпреки че повечето от нас почиваха по Великден, имаше и такива, за които дните от 6.04 до 09.04 бяха работни. В празничните дни работиха основно фирми, свързани с туризма, търговията на дребно, както и заводите, които не могат да спират работа.

Обръщаме внимание, че макар в празничните дни да влизат събота и неделя, всички дни от петък до понеделник включително се третират като официални празници. За работата си в тези дни работникът следва да получи двойно възнаграждение.

Чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.

"Официални празници са:
…… Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му."


Пример: По график лице е на работа на 06.04. Във фиша му за април трябва да има отделно допълнително начисление за работа на официален празник:

Отработени дни: 19
Основна заплата: 1000лв.
Клас:60 лв.
Доп. възн.за работа на официален празник: 55.79 лв. (1060/19 дни x 1) / още едно дневно възнаграждение/

 

Ако положеният труд по време на празници е и извънреден труд

Начинът на отчитане на работното време – подневно или сумирано, както и дали лицето работи в условията на ненормиран работен ден, имат значение при заплащането на извънредния труд, положен в празнични и почивни дни.

Ако работното време се отчита подневно или лицето работи на ненормиран работен ден, положеният труд в празнични дни винаги е извънреден и също се заплаща със 100% увеличение. Така работникът или служителят трябва да получи увеличение на дневната си надница в четворен размер – удвоен размер на трудовото възнаграждение за работа на официален празник и удвоен размер за положения извънреден труд.

Пример: 
Отработени дни: 19
Основна заплата: 1000лв.
Клас:60 лв.
Доп. възн.за работа на официален празник: 55.79 лв. (1060/19 дни x 1) / още едно дневно възнаграждение/
Извънреден труд през празник /8 часа/ – 111.58 лв.(едно дневно възнаграждение + 100% увеличено заплащане на извънредния труд)

При сумирано отчитане на работното време извънредният труд се изплаща с 50% увеличение, но едва в края на отчетния период, ако бъде отчетено полагането на такъв. В този смисъл самото полагане на труд в празничен и почивен ден не означава непременно полагане на извънреден труд и съответно той не се заплаща с увеличение. 

Според БТВ 40 процента от фирмите са работили по Великден. Най-честата причина – производственият процес не може да бъде спиран. Броят на компаниите, които са работили тази година, намалява в сравнение с предходната. През 2017 г. всяка втора компания е работила.

 

Относно непресъствените дни

В ал. 2 на чл. 154 е записано, че „когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени /Например 07 май 2018 – защото 06 май се пада в неделя или защото 22 септември 2018 г. е в събота, затова 24 септември ще бъде неработен ден /

Понятието „неприсъствени дни“ означава, че през тези дни работникът или служителят не присъства на работното си място и не извършва трудова дейност, т. е. тези дни са почивни.

По отношение на заплащането на труда за неприсъствени дни, са съотносими регламентите за работа в почивни дни:

- ако работното време се отчита подневно или лицето работи на ненормиран работен ден, работата за тези лица в почивни дни, в случая и на неприсъствения дни, е извънреден труд. В този случай обаче надницата се увеличава със 75% - само за положения извънреден труд.

- при полагане на труд по график при въведено сумирано изчисляване на работното време на неприсъствен ден, законът не предвижда увеличение на възнаграждението. Ако в края на отчетния период, бъде отчетен извънреден труд - той се изплаща с 50% увеличение. 

-------------------

Чл. 154. Официални празници са:
1 януари - Нова година;
3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България;
1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;
Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
(2)  Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
(3) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.

Чл. 262. (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
(2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Чл. 264.За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение
 

Илюстрация:Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар