За счетоводните каси и паричните средства в брой

гост-автор: Теодор Тодоров

През годините, от както започна да се развива частен бизнес в България, се наблюдава един феномен, за който до съвсем скоро се приемаше, че има някакво негласно споразумение да не се “рови”. Феноменът се нарича “счетоводна каса” и се проявява по два начина – “червена” или “синя” каса. Става въпрос за несъответствие между реалните парични средства в брой в дружествата и счетоводното им отражение. За този проблем, въпреки, че съществува отдавна, се заговори усилено през месец септември, тази година. Повод бяха многото изпратени писма от НАП до селектирани дружества, с касови наличности, преценени като големи.

 

I. Предпоставка за възникването на проблема.

Основна предпоставка за възникването на проблема е наблюдаваната у нас липса на разделение между собственост и управление. Масовата практика е когато някой започне бизнес, той да застава начело на управлението му. Това е нормално, предвид ограничените предпоставки за поява и развитие за професионални инвеститори и професионални мениджъри у нас. Като цяло практиката, хората с идеи да търсят инвеститори за да ги убедят в потенциала на идеите си или инвеститори да търсят хора с идеи и да инвестират в тях, у нас не съществува.  

Обикновено там, където собствеността е отделена от управлението, подобен проблем най-често отсъства.

Допълнителна предпоставка се крие в начина на организация и функциониране на счетоводната система. Особеното е, че ако нещо някъде в нея се манипулира, то неизбежно рефлектира и се проявява другаде.

 

II. За какво всъщност става въпрос?

            Става въпрос за два известни в практиката феномена:

“Червена каса” или “каса на червено” – отразените като платени от дружеството пари в брой са повече от получените и наличните пари в брой. В резултат наличните средства в счетоводната каса стават отрицателна величина.

“Синя каса” – фактически наличните в брой пари са по-малко от наличните пари по счетоводните данни. Понякога разликите могат да са особено фрапантни.

 

III. Причини за появата на проблема.

В случая на “червена каса”:

1. Укрити приходи – най-лесното нещо за манипулация са приходите, свързани с постъпленията в брой. Отчитаме разходите, свързани с прихода, в т.ч. и паричните плащания за тях, но не отчитаме самият приход и паричните постъпления. Намаляваме  официалната си печалба, съответно си спестяваме плащане на данъци.

2. Допълнителни разходи, несвързани с дейността – покупка на битова техника за в къщи се превръща в офис оборудване, ремонта на вилата се отразява като ремонт на офиса и т.н. Приличат на модерно наричаните напоследък “разходи за лично потребление”, но в случаят се касае за похарчени лични парични средства, които не са взети от бизнеса, а само са отчетени в разходите му.

3. Обективна нужда – бизнес инвестиция, която не работи и не носи приходи, но има своите постоянни разходи. Като пример може да се посочи, празен офис използван в  прекратена вече дейност, за който не могат да се намерят нито наематели, нито купувачи. Най-малкото обаче, за годината се дължат местни данъци и такси.

 

В случая на “синя каса”:

1. Корупционни практики – няма нужда да се правим, че такъв момент не съществува. Понякога бизнесът е построен върху подобни практики. Могат да са “комисионни” платени на “точния човек”, за да се спечели обществена поръчка или за да се стимулира организацията му да работи с нас, “отчисление” за партийна подкрепа, “рекет” на местната борческа структура за да не ни закача или за да се изплати инвестицията, взета от нея, “такса спокойствие” за инспектора, за да няма заяждане и т.н. Примерите са много и не се преподават в училище или университета. Учат се в движение.

2. Желание за намаляване размера на паричните плащания – проявява се най-често при взаимоотношенията по повод предоставяне на труд. Работниците се осигуряват върху по-ниска сума и съответно им се плаща официално по-малко. Фактическото плащане за труд е по-високо, но се пестят осигурителни плащания и ДОД.

3. Лично потребление, неоформено документално – за разлика от случаите описани в т.2, касаещи “червената каса”, тук се касае за иззети пари от бизнеса за покриване на лични нужди. 

4. Обективна нужда – намерили сме точната стока и услуга, с необходимото качество, но няма как да я оформим документално. Наблюдава се в земеделието, строителството, услугите. Например: хората с които разполагам са готови да засажда, копаят, плевят, берат, изобщо да извършват някакъв специфичен ръчен труд, но получават социални помощи и  никога не биха се съгласили да подпишат какъвто и да е документ. Цели бригади майстори - зидари, кофражисти, бояджии и т.н., работещи качествено и по-евтино от официалните бригади, но ... без документално. Дори метлата, която продава една възрастна жена на пазара за 1 лв., може да се причисли тук.

 

IV. Счетоводно решение на проблема.

            Тъй като без да се премахнат причините за възникването, проблемът “счетоводна каса” ще продължи да стои пред нас счетоводителите, нека да обсъдим какво можем да направим.

 

По отношение на “червена каса”:

В последно време, като цяло, културата на бизнеса се повиши до толкова, че се прави връзка между приход и разход и не се преследва отчитане на разходи на всяка цена. Това донякъде е правилният подход: Ако искаш да си “на тъмно”(приел си риска, носиш  си отговорността и си получаваш ползите), балансираш със “светлата” и “тъмната” дейност и се стремиш да не ги преплиташ. Поне не много. И ако все пак се стигне до “червена каса”, един елегантен подход е да се използва “временна финансова помощ”. Регламентирана е в чл.134 от ТЗ и е приложима само по отношение на дружествата с ограничена отговорност. Останалите търговски дружества следва да използват финансиране от собственици, управители или трети лица, оформени като вид заем. В този случай не бива да се пренебрегва фактът, че предоставящият финансирането/заема следва да разполага с доказателства за произхода на средствата си, защото може да му се наложи да обяснява от къде и как има парите, които предоставя на дружеството. Следва да се има  в предвид и данъчното третиране по ЗКПО на задълженията.

 

По отношение на “синята каса”:

Явно трябва да се мисли за редуциране размерът на официалната касова наличност. Най-лесният начин е чрез разпределянето на дивидент в полза на собственика. Недостатък е, че трябва да има генерирана неразпределена печалба, за която да бъде взето решение за разпределение. Недостатък е, че при плащане на дивидент се дължи 5% данък дивидент. Недостатък е, че плащанията в брой са ограничени до 10 хил.лв. и трябва да се правят “еквилибристики” при по-големи суми. Но пък решението на проблема е окончателно. Друг въпрос е дали може да бъде осъществено преди от НАП да назначат ревизия, както писаха в писмата, споменати в началото на статията.

Онова, което всъщност предложиха НАП беше следното: ”Смятаме, че счетоводно отразените парични средства не са налични. Няма да ни е трудно да докажем хипотеза за “скрито разпределение на печалбата”. Коригирайте си доброволно отчетите за предходната година, като си отразите скритото разпределение на печалбата и си го декларирайте в коригираните декларации. Ще си платите 5% данък дивидент, защото няма глоба при декларирано доброволно скрито разпределение на печалбата. Ако не го направите, ще назначим ревизия и освен 5% данък, ще има и 20% административна санкция върху сумата.”

И двата споменати варианта водят приблизително до едно и също – плащане на 5% данък дивидент, като във варианта на НАП вероятно ще има и изчислена лихва за забава.

 

Какво може да се направи, ако не искаме да плащаме 5% данък дивидент или няма печалба, която да подлежи на разпределение или ако печалбата е по-малка от паричните наличности?

Могат да се вземат “под наем” пари и да се покажат в случай на ревизия. Такива опити вероятно вече е имало, защото като противодействие от НАП са започнали да описват номерата на банкнотите. Не може да прецени до какво може да доведе това. Парите “нямат панделка” и са в обръщение. Вероятно споровете ще се решават в съда

Може да се предостави заем на собственик, управител или трето лице. Неприятно е ограничението за плащане в брой както и, че ще трябва да се плаща данък върху признат приход от лихва или аналогична сума, призната в данъчната декларация в случай на безлихвен заем. Неприятно е, че този подход не решава проблема, а единствено го отлага във времето.

Със сигурност съществуват и други възможности, но са свързани с време, “смелост”, “гимнастики” и действия извън закона. Съответно, могат да породят неприятности с НК.

Ясно е, че от НАП ще продължат с инициативата си. Нека поне я прилагат справедливо, а не избирателно.

--------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация:Designed by Freepik

Напиши коментар