За професионалното развитие

гост автор: Теодор Тодоров 

Всички сме убедени, че трябва да се развиваме професионално. Блазним се от идеята да се наричаме професионалисти и да черпим изгодата от своя професионализъм. Как обаче го правим и кое ни пречи да напредваме бързо?

Съществуват три фази за усъвършенстване и натрупване на знания.
 

1. Обучение – това е първото, което правим още като бебета - имитираме. По-късно имаме нужда от модел на подражание или учител. Имитираме и възпроизвеждаме казаното от учителя. Всички сме започнали от този етап, черпейки чужд опит и знание. Развили сме го с годините. Преминали сме през училище и университет и даже сме получили дипломи, в които сме оценени доколко добре сме се справили с обучението. По-късно, в професионалния си живот пак се връщаме към тази фаза. Не вярвате ли? Я с ръка на сърцето си кажете колко семинара и обучения посещавате годишно и не смятате ли, че това е форма на повишаване на квалификацията?
 

2. Самообучение - натрупали сме достатъчно знания от нашия учител. Осъзнали сме и сме осмислили нещата, които той ни е казал. Приложили сме наученото в практиката си. Нещо от наученото не ни е паснало и сме го модифицирали. Потърсили сме нови знания и умения и сме ги комбинирали, като сме получили резултат, който ни е свършил работа. Чели сме книги, правили сме опити, комбинира ли сме опит с вече получени знания и сме създали свое ноу-хау с което работим и прилагаме в практиката си. С други думи: създали сме си перспектива за реалността.

И най-често циклим в тези две фази и не успяваме да напреднем или повишим професионализма си, защото имаме нужда да пресеем знанията и опита си, но не можем да го направим сами.

Защото

не е по силите на сам човек да се погледне отстрани и да види къде е, в какво се е превърнал и къде греши.

Ако сме осъзнали това, значи сме готови за следващата фаза. (Значи сме започнали да мислим неконвенционално.)
 

3. Споделяне - да, точно така. Трябва да споделим с други като нас, със сходни на нашите интереси. И защо да го правим? За да може да се опознаем, виждайки отражението си върху тях. Защото когато споделям с Иван идеите си, той ще ги доразвие и ще сподели с мен резултата си. После към мен и Иван ще се присъедини Ваня. Ще вземе част от моите идеи и ще добави част от резултатите на Иван. Ще получи трети резултати и ще ги сподели с нас. И така трите отделни перспективи, които всеки от нас тримата имаше към определена материя ще станат обща перспектива.

С други думи - всеки ще е дал „своето” и ще се е получило „нашето”. После към трима ни ще се присъединят Драган и Георги, ще ги последват Надя и Митко. Стъпвайки на „нашето” ще прибавят и „своето” и ние всички ще имаме нашето развито и обновено „наше”, до което всички ще имаме достъп с възможност да го доразвием. И владеейки „нашето”, всеки от нас ще има по-добър арсенал от знания и умения по собствения си път.

Споделянето е възможно единствено сред хора с еднакви на нашите интереси. Мисля, че точно на това му се казва професионална организация. Може да го наречете и група по интереси, но същността му е една и съща. Ако една професионална организация развива собственото си „наше”, то ѝ носи вътрешна ценност. Тази вътрешна ценност, това споделено знание, привлича нови и нови членове, които го получават и добавят към него собственото си знание, опит, разбиране и перспектива. Креативността на всеки един член създава и доразвива знанието. И приложено в практиката на всеки от нас, ни прави ненадминати професионалисти.

Това се нарича "отворена система". Всеки има достъп до общото „наше” и го обогатява със „своето”.

Особеното на знанието и опита е, че не могат да се изчерпят. Могат да се развиват, но дали двама или двеста хиляди гребат с пълни шепи от него, няма никакво значение. Единственото, което може да се случи е да се доразвие. Времето в което живеем ни даде интернет. Даде ни възможност да комуникираме и да споделяме помежду си без значение от разстоянието. И трябва да сме луди, за да не се възползваме от тази възможност.

И какво ни пречи да го направим? Пречат ни неща като патент и авторско право. Защо? Защото не позволяват усъвършенстване на „нашето”, а бранят непокътнато „своето”. С други думи - правят системата „затворена”. За да приложиш креативност, ти е необходимо съгласието на автора и съответно да го възнаградиш за разрешението му. Даже и да получиш разрешението му, не можеш да комбинираш своята перспектива с перспективата на някой друг, защото той може и да няма разрешение от автора. И какво се получава? Случва се така, че процесът по развитие на „нашето” или не се случва изобщо или се забавя.

Кой има полза "затворена система"?

Онзи, който черпи изгода от правото си на контрол. Контролът върху знанието е не по-малко доходоносен от контрола върху който и да е друг ресурс.

Пример? Погледнете етапа на “обучението”. Казахме, че всички започваме от там. Ако учителят поиска, може да ни даде от сърце онова, което очакваме от него. Ако обаче не желае да го даде току така? Ако вместо това Ви зарине с купища материали, които е написал на неразбираем от Вас език и които можете да си закупите от университетската книжарница срещу еди каква си цена. Или да посетите организиран от него допълнителен курс срещу сумата от еди колко си лева за да излушате какво е имал в предвид.

Да, знам какво ще кажете! Учителят е направил своите разработки и заслужава възнаграждение за своя труд. По закон е така.

Друг е въпросът обаче дали Вие самите сте пожелали да закупите труда на учителя си, защото Ви е впечатлил и искате да си припомняте мислите му, защото е успял да Ви предаде от своя огън или той ще Ви затрупва с откъси от знанието, няма да Ви покаже цялата картинка и ще организира все повече и повече курсове, за да разяснява какво е искал да каже. Да, може да смените или потърсите друг учител, но понякога нямата избор и трябва да продължите с този. Цялата ни образователна система е изградена на този принцип. Ако случите на учител – смятайте се за късметлии. Ако не, остава да зазубряте излишно напудрени фрази с претенции за академизъм, за да успеете да изкласите. А знанията ще трябва да си ги компенсирате по друг начин.

И как се осъществява контролът?

Чрез насаждането на определени норми на поведение в съзнанието ни и чрез налагане на авторитети. Чрез обличането на нормите в законова форма и чрез изискването за безпрекословно подчинение на закона и на спазването на определените правила. А правилата са написани от кого? Точно така, от този, който контролира. Играем ли по неговите правила, печели само той. Ние си оставаме в застой.

В тази връзка, винаги съм се чудил какво ще се случи ако от небитието се появи наследник на Климент Охридски, удостовери това си качество с документ, подпечатан лично от Симеон Велики, патентова кирилицата на пра, пра, пра и т.н. дядо си и поиска възнаграждение (авторско право) от 0.0001 лв. за всяко едно използване на която и да е буква от кирилицата? Вероятно за година ще се превърне в мултимилионер, ще си сформира лоби и ще узакони положението си. По този начин или ще изоставим кирилицата и ще приемем друга писменост или ще продължим да го правим невъобразимо богат. А той ще вдига шум до небесата, как всички го крадат. Не знам защо точно в този момент се сещам за „Майкрософт”.... 

Има обаче и една последица от „затворената система”. Тя ражда вируси. Изглежда е заложено в човешката ни природа, когато срещнем затворена система, да търсим слабите й места. Неконвенционалното или т.нар. out of box мислене е вирусът, който разрушава правилата на играта и размазва всички авторитети. Атаката върху слабите места, е вирусът който може да я разруши.

Забелязали ли сте, че вирусите се появяват само там, където има „затворена система”? Някой да е чувал за вирус под Линукс? Аз лично не съм. Вирусът е повикът за свобода и за креативност. Викът от болката, че си ограничен в правото си да създаваш.

А дали пък правото да създаваш наистина е твое право? Някои смятат, че такова право не ни се полага. Всъщност това е въпрос, на който всеки трябва сам да намери своя отговор и да отстоява онова, което счита за правилно.

-------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация: Designed by Freepik


 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

1 Коментари

  1. Avatar
    Нати Севданова 2018-08-10 00:51:56

    Статията е уникална и страшно и отива поговорката „Сговорна дружина планина повдига”.
    Поздравления за автора и екипа на Акаунтингнюз!

Напиши коментар