За някои често срещани казуси във вътреобщностната търговия- част първа

гост-автор:Теодор Тодоров

 

В практиката се срещат някои казуси, които пораждат известни въпроси по отношение третирането им за целите на ДДС. Настоящият материал разглежда един  казус, който в различни вариации е честа тема на обсъждане.

Казус : Българско дружество произвежда метални отливки. Капацитетът му не е голям, но към продукцията му проявява интерес дружество от ЕС, примерно от Великобритания. Английското дружество се занимава с търговия на офис мебели. След посещение на място в България, англичаните са доволни от качеството и цената на отливките и декларират, че желаят да установят трайна връзка с българското дружество. Плановете им са българското дружество да прави отливки за крака на офис мебели.

Възнамеряват да поръчват периодично и постоянно такова количество отливки, че да осигурят 85%-95% процента заетост на капацитета на българското дружество. Имат обаче следното изискване: След изработката, отливките на краката за мебели да се транспортират до друго българско дружество, което ще ги окомплектова със седалки и облегалки, които самото то произвежда, и готовите офис мебели ще бъдат изпращани от второто българско дружество за Великобритания. Работата по поръчката на английското дружество би осигурила на второто българско дружество съществена заетост на капацитета му. Двете български дружества са независими едно от друго, нямат никакви договорки помежду си и не са свързани лица. И на двете дружества ще плаща директно дружеството от Великобритания.

Този казус не би представлявал интерес, ако отливките на българското дружество се транспортираха директно към Великобритания. В този случай за българското дружество би възникнал ВОД, за който то щеше да издаде фактура с 0% ДДС, да се снабди с транспортните документи или необходимото потвърждение, че стоките са пристигнали до английското дружество на територията на Великобритания и нямаше да има никакви проблеми. Проблемът за него обаче възниква с преместването на стоките на територията на България.

Ако четем буквално ЗДДС, дефакто въпросното преместване на отливките от българското дружество до друго българско дружество представлява доставка по смисъла на ЗДДС, осъществена от две ДЗЛ на територията на страната. Подобни доставки са облагаеми по общия ред на закона с 20% ДДС.

Следователно, първото българско дружество би следвало да издаде фактура с получател второто българско дружество, да начисли ДДС в нея и да го плати на бюджета, а второто българско дружество да ползва ДК по въпросната фактура. Ако двете български дружества бяха свързани лица, вероятно така и щяха да оформят доставката, а второто българско дружество щеше да осъществи ВОД към английското дружество с предмет “доставка на офис мебели”.

Но двете дружества не са свързани лица. Собствениците и управлението им са различни. Първото българско дружество не иска да внася ДДС в българския бюджет, без същия да му бъде фактически платен, а второто българско дружество не иска да плаща ДДС на първото българско дружество и освен това смята, че ще има проблем с упражняване правото на ДК, а дори и да няма проблем, не иска да финансира безлихвено бюджета със собствените си парични средства. Освен това от английското дружество настояват, че тази доставка за тях е ВОП и те ще си самоначислят ДДС във Великобритания, нямат намерение да плащат никакво ДДС в България и ако на двете български дружества това не им харесва и не могат да се разберат, ще пренасочат заявките си към други дружества, примерно в Украйна. До подобна ситуация води буквалното прочитане на ЗДДС.
 

Дали обаче наистина има доставка на територията на България между две български дружества?
 

Може и да няма, даже и за целите на ДДС. Дефиницията на ВОД се съдържа в чл. 7 (1) от ЗДДС: 

“Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.”
 

В настоящия казус имаме всички елементи на ВОД: стока, която е транспортирана от една страна членка до територията на друга страна членка при доставчик, регистриран по ДДС в друга държава членка.

Факт е, че транспортирането се осъществява на малко по-късен етап от продажбата, но в ЗДДС няма изричен срок, който да обвързва времево промяната в собствеността и транспортирането на стоката. Следователно, за първото българско дружество би следвало да е налице ВОД. След получаване на стоката на територията на Великобритания, дружеството може да се сдобие с потвърждение, че стоката е получена, което да съдържа необходимите реквизити съгласно чл.45, т.2 ППЗДДС. Може дори да се снабди и с копие на транспортния документ и да прибави в него декларация от управлението на второто българско дружество, че отливките пътуват в съответния товар.
 

Неприятно е наличието на хипотезата на чл.46 (1) ППЗДДС:

“В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто.”, но практически тя не би трябвало да създава проблеми.

Съгласно чл.51 (3) ЗДДС:

“Данъкът при вътреобщностната доставка става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие”.

С други думи, относно заявка за отливки, която е изпълнена от българското дружество през месец Май, данъкът става изискуем на 15 Юни. Българското дружество има срок до края на Юли да се снабди с потвърждение, че стоката е получена за да защити хипотезата, че осъществява ВОД т.е. разполага с най-малко два месеца за набавяне на необходимите документи. Този срок би трябвало да е достатъчен, ако не сме сбъркали “по инерция” да сме издали фактура с дата месец Май и не сме попаднали в хипотезата на чл.51(4) ЗДДС:

“Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, съответно документа по чл. 168, ал. 8, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.”

Само ще припомня, че в случаите на ВОД, съгласно чл.133 (5) ЗДДС:

“Независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.”

С други думи, за доставката осъществена през Май, можем да отложим издаването на фактурата до 15-ти Юни, като този данък ще се декларира до 14-ти Юли.

Истината е, че този казус няма изрично решение нито в ЗДДС, нито в Директивите на ЕС. И двете хипотези могат да се обосноват с текстове от закона и правилника и най-вероятно евентуален спор с администрацията и изрично решение, свързано с конкретната фактическа обстановка, ще може да се намери след евентуално съдебно решение.

------------

Теодор Тодоров е магистър по Счетоводство и контрол. От 2000 г. работи в групата "Фикадекс-България" - специализирано счетоводно предприятие, обслужващо малки и средни предприятия, собственост предимно на чужденци. От 2010 г.изпълнява длъжността "Одитор".

Важно!

Ако искате да сте сред първите, които ще знаят какви  са предстоящите данъчни промени на европейско и национално ниво, заповядайте  на семинар в Бургас:

Какви промени предстоят в данъчната сфера от 01.01.2019 г. и какво да очакваме през следващите две години?

(технически и политически аспекти на промените идващи по инициатива на Европейската комисия)

лектори:

Петя Точева  - командирован национален експерт в Европейската Комисия, дирекция ''Данъчно облагане и митнически съюз"

Георги Денборов -  адвокат на самостоятелна практика с дългогодишен опит в данъчното право.

Повече подробности може да прочетете ТУК

 

Илюстрация:Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар