За данъците, недекларираните доходи и материалното положение

гост-автор: Теодор Тодоров

Една конспиративна теория твърди, че всичко е започнало така:

Господарят притежавал роби. Робите работили за Господаря. Нямали особено желание за работа и Господарят поддържал армия, която да ги надзирава и принуждава да работят. Армията трябвало да бъде огромна и да се разправя жестоко с непокорните.

Един ден Господарят направил нещо неочаквано. Свикал всички роби и обявил, че ги прави свободни хора. Можели да правят каквото поискат, а ако искали можели да работят за Господаря. В замяна на труда им, той щял да им плаща според свършената работа. Освен това можели да избират сами първенците си и да живеят по закони и обичаи, по които сами решат.

99.9% от бившите роби приели предложението и започнали работа за Господаря. И работили усърдно и упорито, като вършили повече работа от преди. Нямало нужда от огромна войска и Господарят разпуснал по-голямата част от нея. Освободените войници също започнали работа за Господаря.

Приближените на Господаря го попитали защо е било необходимо всичко това, като и преди това за него положението било прекрасно. Господарят се засмял и отговорил: “Излиза ми по-евтино. Сега плащам за свършена работа по-малко, от колкото преди плащах за войската”. След това, наблюдавайки от високо работата на бившите си роби обяснил: “Сега имат чувството, че сами определят съдбата си. Ще изберат вероятно двама или трима старейшини, които аз ще подкрепя и ще напътствам, та когото и от тях да последват, аз ще съм сигурен, че моят интерес няма да пострада. Скоро ще започнат да си разпределят труда. Едни ще работят за мен, други ще носят вода и ще приготвят хляб, а работещите ще им плащат за това. Постепенно тези странични дейности ще стават все повече и все по-разнообразни. И за да могат тези дейности да се развиват и ползват, всеки ще си плаща за да ги потребява. А чрез старейшините и техните закони аз ще гарантирам, че всеки ще си плаща.”

Господарят създал демокрацията и данъците. И станало така, че само две неща били сигурни и никой не можел да избяга от тях – смъртта и данъците.

 

Живеем в общество, което е така устроено, че има нужда да финансира определени публични (общи) дейности. Това финансиране се осъществява чрез изземване на част от произведения продукт и пренасочването му към публичните дейности чрез данъците, които плащаме. Какъв размер от продукта и коя част от него – това е въпрос на организация на самата система и на конкретна данъчна политика.

Плащането на данъци не е особено приятно изживяване. Плащащите данъци могат да се разделят условно на три категории.

Първата категория е своеобразна крайност.

Погледнато от гледна точка на конспиративната теория, с която започнахме – това са си все същите бивши роби, които смятат, че имат някакъв контрол върху съдбата си. Става въпрос за работещите по трудови правоотношения. За тях, удържането на  данък общ доход е вменено в правомощията на работодателите им и колкото и да не им е приятно, няма какво особено да направят, ако работодателят им не е склонен да “затъмни” част от възнаграждението. Подобни “затъмнения” не са рядкост и наличието им е публична тайна в страната ни. И не толкова по отношение на данъците, доколкото по-скоро по отношение на дължимите осигурителни вноски, които се изчисляват въз основа на възнаграждението. Причината не е, че ще се платят осигуровки, а в липсата на усещане, че плащането им по някакъв начин носи полза на лицето, за чиято сметка са платени. Достатъчно е да се спомене размерът на пенсията и мизерията в която са принудени да съществуват лицата в пенсионна възраст и няма нужда от повече обяснения.

Втората категория е противоположната крайност.

Това са собствениците на бизнеси и инвеститори. С две думи – богатите хора. Те не участват в управлението на бизнеса, единствено черпят дивидент от него. Обикновено могат да си позволят да платят на достатъчен брой адвокати, консултанти, мениджъри и счетоводители, за да минимизират данъчните си задължения. Запознати са с механизмите по които работят офшорните зони и се възползват, до колкото могат, от предимствата им. Но и без да правят нещо особено, дивидентът им в България се облага с 5%, което е половината от данъчната ставка по останалите доходи, а капиталовият прираст не се облага, докато не бъдат освободени инвестициите. Общо взето, имат интерес бизнесът им да е на светло, за да имат картината за реалното състояние на инвестициите си.

Заради тази категория лица съществува и професията на одитора. Защото собствеността на бизнеса е разделена от управлението му и има нужда да е сигурна, че управлението не я лъже.

Как са стигнали до там? Някои са преминали през третата категория лица, за която ще говорим малко по-нататък, други са наследници на други лица. Общо взето, това са хора, които до някаква степен започват да припознават в образа си в огледалото образа на господаря. Дали обаче истинският Господар не вижда в тях единствено поредния старейшина, който ще се превърне в пожертваната царица в шахматната игра, която той е наредил?

Третата категория лица са тези, които би трябвало да изграждат средната класа.

Това са лицата, за които казваме, че работят за себе си. Те са тези, които са приели и носят т.нар. бизнес риск. Рискът има две страни – възможност да спечелиш и възможност да загубиш. Може да се управлява по някакъв начин, но не всеки е склонен да го приеме. Тези лица създават своя бизнес и сами го управляват. Сами декларират своите доходи и внасят дължимите данъци.

При тях се наблюдава нещо интересно. Най-често дейността на дружествата им е декларирана изрядно и дължимите данъци са платени. По-голямата част от тези лица не се притесняват, че ще имат ревизии на дружествата си.

Не така стои обаче  въпросът с личните им данъчни задължения. Някои от тях стигат до там, да нямат и стотинка деклариран доход, а в същото време да притежават имущество “за милиони”. Тук се получава проблем – ако недекларираните приходи/доходи са в такъв размер, че успеят да бъдат “изядени и изпити”, позволяват да се вечеря в скъп ресторант, а не в кварталната пицария, позволяват известно глезене, без притеснение за сметката, може би няма да има проблем.

Проблемът ще се яви, когато недекларираните доходи започнат да се материализират в нещо скъпо и луксозно.

Защо се получава така? Защото никой, ама никой не обича да плаща данъци. Много често тази категория лица не правят разлика между себе си и между своя бизнес. И когато бизнесът им си плати данъците, приемат че те като физически лица не дължат нищо.  

Подобно поведение може да им изиграе много неприятна шега. Защото поведението им ги превръща в лесна мишена на изнудване. Ако бизнесът им се разрасне и привлече апетита на някой овластен, достатъчно е да се задействат определени механизми и да се започне ровене в личния им живот и финанси. Все нещо ще изскочи – я недеклариран доход, я действия на ръба или зад ръба на закона. Започва изнудване, подкупи, рушвети. Това е спирала надолу – тръгнеш ли по нея, не можеш да се спреш. Идват все нови и нови “искащи” и се превръщаш в техен “абонат”. Резултатът е, че може да загубиш бизнеса, който си градил, за да спасиш себе си. И каква беше ползата от недекларирането на доходи и печалби?

Системата е така устроена, че всеки плаща данък под една или друга форма.Застанал на невидимият си връх, Господарят следи да се спазват “правилата на играта”. И въпросът поне за сега, не е как да не платиш данъка,а къде по света и в какъв размер да го направиш.

-------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация:Designed by Freepik

Напиши коментар