Задължително здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице - пенсионер

Лице, пенсионер от държавното обществено осигуряване (ДОО) е собственик на фирми - ЕТ и ЕООД.
Въпросът, който се разглежда в становище на НАП с Изх. № 04-19-25  е

Защо лицето следва да внася здравноосигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице, при условие, че е пенсионер от ДОО?

В отговора си НАП прави разграничаване между:

  • Право на обществено осигуряване - задължителното осигуряване гарантира прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България, която определя право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане.
  • Правото на здравно осигуряване - регламентирано в чл. 52 от Конституцията и е част от системата на общественото осигуряване в Република България. То се състои в правото на лицата да бъдат включени в създадена от държавата осигурителна система, а именно това е системата на здравното осигуряване. Тя гарантира на гражданите достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
     

Осигурените лица  участват в здравноосигурителната система с осигурителни вноски, а при осигурителен случай осигурените получават като престация медицинска помощ. Средствата от здравни вноски участват във формирането на общия ресурс на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с който се финансират всички плащания на НЗОК.

Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. 

Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване на основание:

  • чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - за задължителноздравно осигуряване, при условие, че са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК, съгласно чл. 33 от същия закон.
    Те се о
    сигуряват се върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и годишно върху доходите от дейността и доходи без трудови правоотношения, съгласно справката по данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Видно е, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е обща и по този ред внасят задължителни здравноосигурителни вноски всички лица, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, включително и пенсионерите (независимо от вида на получаваната от тях пенсия - за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, наследствена пенсия и др.), които упражняват такава дейност.

Следва да се има предвид, че доколкото в КСО е налице правна възможност по чл. 4, ал. 6 от същия лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание, то за целите на здравното осигуряване такава правна възможност в ЗЗО няма предвидена. В случая става дума за приложение на нормите на здравното осигуряване, уредени в специален нормативен акт - ЗЗО.

Също така, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО законодателят е определил, че за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО. В чл. 40, ал. 8 от ЗЗО е вменено изричното задължение за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 6 от закона да внасят здравноосигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

На това основание пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.

Сборът от пенсията/пенсиите, без добавките към тях, и осигурителния доход от дейността като самоосигуряващо се лице не трябва да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година. 

В този смисъл е Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 2 от 2017 г.  във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.

Източник:Въпроси и отговори НАП 

Илюстрация: Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар