Електронна търговия, осъществявана чрез склад извън страната

гост автор: Теодор Тодоров

 

Не питай: Как ще придобия?
Мисли: Какво ще взема аз?
Война, пиратство, търговия –
света владея с тройна власт.”

Мефистофел, “Фауст”- Гьоте

Въпреки, че е лято и мислите на почти всички ни са на плажа, за пиратство (колко романтично звучи!) няма да говорим. Няма да говорим и за война (каква война в тези жеги и дъждове?). Ще си говорим за третата власт, която държи света – търговията.

Търговията съществува от най-дълбока древност. Възниква в момента, когато някой е установил, че на едно място има стока, която той няма, а той притежава друга стока, която може да замени. От тогава до ден днешен, стоки пътуват по целия свят с една цел – да бъдат търгувани.

Последните години, с развитието на Интернет, се промени и търговията. Появиха се сайтове платформи като Amazon, Aliexpress, eBay и всеки може да предложи своя стока и да я продаде буквално по цял свят.

Остава обаче проблемът с изпращането на стоката. Понякога стока поръчана в България от Китай пътува по около 2-3 месеца. Понякога и не пристига въобще. Разбира се, потребителят не желае да чака и търси алтернатива, а разходите за доставка могат да бъдат безумни. Не вярвате ли? Опитайте се да си поръчате някаква дреболия от руски търговец през китайски сайт и ще се учудите колко много се “товари” крайната цена на стоката с транспорта. Понякога дори транспортът излиза по-скъп от самата стока.

За да преодолеят проблемите с бързината на доставките и транспортните разходи, собственици на платформи откриват складове в страните, където е разположен пазарът им. И съответно предлагат на търговците да съхраняват стоката си във въпросните складове, като при заявка им осигуряват почти мигновена експедиция към краен клиент.

Ако една стоката напуска територията на ЕС, трябва да “мине” през митница. Това е пречка за retail търговията и търговците на дребно не се впускат в подобни авантюри, без преди това стоката да е изтъргувана и платена от краен клиент. В рамките на ЕС обаче, където свободното движение на стоки между страните членки е гарантирано и митници няма, подобна възможност въобще не е за изпускане. Дали стоката ще е в България или на съхранение в склада на Amazon във Франция, няма никакво значение. Още повече, че при получено нареждане, Amazon веднага ще я експедират към клиент, който ще я получи в рамките на два дни. Какво по-добро от това за търговията? Проблемът е, че подобни местения на стока от една страна в друга, водят след себе си определени последици, които понякога търговците не осъзнават предварително.

Да започнем с ДДС:
В сферата на ДДС съществува общо правило, че всяко местене на стока от една страна члена в друга е вътреобщностна доставка (ВОД). Ако преди да се изпрати стоката вече е продадена, проблеми почти няма – или е осъществен ВОД към данъчно задължено лице контрагент, който ще си самоначисли ДДС в държавата членка на получаване или контрагентът ни е данъчно незадължено лице (най-често физическо лице) и ще сме в ситуация на дистанционна продажба, като трябва да внимаваме с прага за регистрацията по ДДС в страната в която продаваме, и ако не сме го достигали да си платим ДДС-то в България. 
А ако не сме регистрирани по ДДС, просто си трупаме оборот за регистрация при продажбата и пак внимаваме с праговете за регистрация.

Обаче нашият случай не е точно такъв. Все още нямаме клиенти, а стоката която изпращаме, си остава наша. На практика ние имаме един “вътрешен оборот”. При извеждането на стоката (умишлено не използваме термина “износ”, защото става въпрос за движение в рамките на ЕС) от България възниква задължение за заплащане на ДДС. Възниква и въпросът къде трябва да се плаща въпросното ДДС.
ДДС приравнява “вътрешния оборот” на ВОД.  ДДС е изискуемо на датата на започване на транспорта. Добрата новина е, че ставката на ДДС за ВОД е 0% и дефакто нищо не плащаме. Има обаче една подробност!
За да се възползваме от нулева ставка на ДДС, получаващия стоката (т.е. ние) трябва да сме регистрирани по ДДС в страната, където се намира склада, съгласно юрисдикцията на съответната страна. В такъв случай ще си самоначислим ДДС там и най-вероятно ще имаме право на ДК, отново там. Това на практика означава, че ще си имаме работа с тамошната данъчната администрация и трябва преди това да сме си проучили условията и правилата за работа с ДДС там.

Другата новина е, че последващата продажба на стоката на територията на държавата членка е извън юрисдикцията на българския ЗДДС. Тя е под юрисдикцията на ДДС на съответната страна. И понеже българският ни счетоводител може и да не познава чуждото законодателство и процедури, ще се наложи да си наемем тамошен.

Трябва ли задължително да се регистрираме там?
Зависи от вътрешното законодателство на страната членка. Независимо, че законодателствата са съгласувани с директивите за ДДС и са общо взето едни и същи, то всяка страна членка има право да определи критерии, които ако не са изпълнени не следва регистрация по ЗДДС.

Ако не сме регистрирани в съответната държава обаче, нашият “вътрешен оборот” не е ВОД. В този случай ЗДДС го приравнява на възмездна доставка – т.е. плащаме си 20% ДДС върху стойността на стоката в България. И тъй като, както казахме по-горе, последващата продажба на стоката на територията на държавата членка е извън юрисдикцията на българския ЗДДС, нашата данъчна администрация спира да се интересува от ДДС върху тази стока.

Започва да се интересува обаче чуждестранната администрация. И на въпроса дали задължително трябва да се регистрирам там, най-подходящият отговор е : “По-добре се регистрирай”. Ще обясня защо.

Ако изведем стоката и си платим ДДС върху стойността й, дефакто с ДДС в България приключваме. Продажбите ни обаче формират облагаем оборот в страната членка и е твърде вероятно да ни потърсят ДДС върху продажната цена. Няма обаче да имаме право на ДК за покупката там, защото при придобиване на стоката не сме плащали ДДС там.

Пример: Купили сме стоката за 100 лв. и върху тях 20 лв. ДДС. За тези 20 лв. сме упражнили право на ДК. Извеждаме я от България и върху 100 лв. начисляваме 20% и си връщаме онези 20 лв. на бюджета. Стоката я продаваме във Франция където не сме регистрирани по ДДС за 80 евро (160 лв.). Тамошната администрация обаче “ни усеща” (няма администрация, която да пропусне възможността да събере ДДС за продажбите на собствената й територия) и си търси 20% френски ДДС от 80-те евро и се оказва, че трябва да платим още 14 евро там. Умишлено приемаме, че ДДС е включено в 80 евро, а не го начисляваме върху тях. До тук – 20 лв. в България + 14 евро във Франция. Около 48 лв. ДДС.

Ако бяхме регистрирани: на “излизане” от България – нищо. За “влизането” във Франция дължим 10 евро, 100 лв. равни на 50 евро * 20% френски ДДС, но имаме право на ДК и дефакто не плащаме нищо. За продажбата – 14 евро (20% френски ДДС включен в 80 евро продажна цена). Общо – около 28 лв. ДДС. Всъщност, не платихме онези 20 лв. за “изход” от България.
Е да, разходите за френски счетоводител не са в сметката, но и тях трябва да ги имаме в предвид.

По отношение на корпоративния данък:
Следващият проблем е къде декларираме и облагаме печалбата си. Това зависи от разпоредбите на съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), разписано между България и страната членка, на чиято територия продаваме стоката си.

Ключовото е дали формираме място на стопанска дейност (МСД) в съответната страна. Всяко СИДДО борави със собствени дефиниции и хипотези, които не са същите в другите СИДДО-та и преди да се направи каквото и да е, трябва да се прочете. И то да се прочете ВНИМАТЕЛНО!

Обикновено (защото всички СИДДО-та следват едни и същи модели) някъде около чл. 5 в СИДДО има текст, че НЕ СЕ формира МСД, ако стоките принадлежащи на предприятието, са складирани единствено с цел за поддържане на стоков запас, изложба или доставка. Тази постановка, приложена в случая на нашия “вътрешен оборот” означава, че не формираме МСД и следва да облагаме печалбите си в България. Независимо, че този текст е пряко взет от модела на ОИСР, то е възможно в някоя спогодба да липсва такава хипотеза. Ако случаят е такъв, печалбата реализирана на територията на дадена страна членка ще трябва да се облага там. И пак стигаме до чуждестранен счетоводител.

В заключение: Изложените постановки са съобразени със законодателството към днешна (лятото на 2018 г.) дата. Вероятно постановките и по отношение на ДДС и по отношение на КД ще бъдат променени в обозримо бъдеще. Все по-често се говори, че ДДС по подобни доставки ще се плаща в България, но с чуждестранната ставка, като бюджетите на двете държави членки ще се разчитат помежду си. Говори се, че и КД ще се внася там, където действително са реализирани продажбите. Какви ще са промените и механизмите, ще разберем когато му дойде времето. За сега те са такива, каквито ги описахме.

-------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация:Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар