Данъчно третиране на транспорта на служителите от местоживеене до работното място и обратно

гост-автор: Ана Петрова


Фирмата ви е отдалечена, разположена извън рамките на населеното място. Липсва обществен транспорт. Във връзка с нормалното протичане на работния процес се налага превозът на работниците и служителите от местоживеене до месторабота и обратно да се извършва с организиран от вас транспорт. За целта сте сключили договор с фирма, която да осъществи транспортирането им. За извършената услуга фирмата ви издава данъчна фактура.

Възникват въпросите:

1. Това социален разход ли е и следва ли да се обложи с данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/?

2. Следва ли да бъде обложено с ДДС безвъзмездно предоставеното транспортно обслужване на вашите служители?

3. Имате ли право на данъчен кредит по издадената фактура за извършената услуга по транспортиране на служителите съгласно Закона за данък върху добавената стойност?
 

Това социален разход ли е съгл. ЗКПО ?

За да бъде определен даден разход като социален, то следва да се установи дали отговаря на дефиницията за „социален разход, предоставен в натура“, дадена в &1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.

Социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.

Основавайки се на чл. 204, т. 2 във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО може да се направи извода, че за да бъде квалифициран даден разход като социален и да се обложи с данък върху разходите, то трябва да отговаря едновременно на следните изисквания:

1. Да е отчетен като разход в счетоводството на фирмата

2. Да е документално обоснован

3. Да е предоставен в натура

4. Да е предоставен на работници и служители и на лица, наети по договори за управление и контрол

5. Да е социална придобивка по смисъла на чл. 294 от КТ

6. Да е предоставен по ред и начин, определени с чл.293 от КТ

7. Да е достъпен за всички работници и служители и за лицата наети по договор за управление и контрол. Това означава, че всички работници и служители могат да се възползват от социалната придобивка, предоставена от работодателя.

8. Липсата на парични взаимоотношения между работодателя и служителите

Бързам да подчертая обаче, че с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО Законодателят предвижда освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.

Или с други думи казано, при положение, че тези разходи са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, то те следва да бъдат признати за данъчни цели, което означава, че с тях не следва да се увеличава счетоводния финансов резултат и освен това не следва да се облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2.

Освобождаването от облагане на социалните разходи, обаче няма да е налице, когато транспортът се осъществява с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

По смисъла на &1, т. 37 и т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО:

• "Лек автомобил" е този, определен в Закона за движението по пътищата /§ 6, т. 12, буква „а” от Допълнителните разпоредби на закона/, а именно: недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници, в което броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8; превоз на товари или за теглене на други пътни превозни средства;

• "Допълнителни автобусни линии" са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.

Или, от цитираните разпоредби става ясно, че не са поставени изисквания относно това дали транспортът ще бъде извършен с транспортни средства на фирмата или наети такива. Единственото ограничение е да не се осъществява с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

Ако превозът на служителите се извършва с лек автомобил и при условие, че са изпълнени поставените критерии в §1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО относно определяне на социалните разходи, предоставени в натура, то налице са социални разходи, които подлежат на облагане с данък върху разходите.

Ако използваният автомобил за превоза на служителите е лек, все пак следва да се обърне внимание дали не е налице изключението на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО, което, както споменах, при наличие на определени обстоятелства, позволява да се приложи освобождаването от облагане на социалните разходи за транспорт, когато превозът е извършен с лек автомобил, а именно наличие на труднодостъпност и отдалеченост на района и осъществяването на дейността на фирмата не би било възможно без този разход.

Т.е . в конкретния случай, тъй като е налице отдалеченост на района, където се намира офисът ви и осъществяването на дейността на фирмата няма да е възможно без осигуряването на организиран транспорт на персонала до работното място , то следва че може да се приложи освобождаване от облагане на този социален разход, дори и да се използав лек автомобил 

Ако не може да се докаже, че са налице отдалеченост и труднодостъпност на района, то този социален разход в натура, отчетен в счетоводството на фирмата подлежи на облагане с данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО. Данъчната основа и дължимият данък се декларират при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, като дължимият данък върху разходите се внася в срок до 31 март на следващата година.

 

Следва ли да бъде обложено с ДДС безвъзмездно предоставеното транспортно обслужване на вашите служители? 

По смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. От тук следва, че безвъзмездните доставки би следвало да не се облагат с ДДС, т.е. в нашия случай превозът на персонала се явява безвъзмездна доставка и би следвало да е необлагаема с ДДС.

Да видим дали е така ....
Както споменах, според чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, откъдето следва, че безвъзмездните доставки следва да са необлагаеми, но не всички безвъзмездни доставки.

В чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 са изброени услугите, които въпреки безвъзмездния си характер, попадат в обхвата на ЗДДС и подлежат на облагане с данък върху добавената стойност. Това са:

1. Предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;

2. Безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;

От посочените две точки има изключения, които са посочени в ал. 4 от чл. 9 на ЗДДС. Едно от тях е безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;

 

Отговорът на въпроса възниква ли право на данъчен кредит за транпортното обслужване от местоживеене до месторабота и обратно е „ДА, възниква право на данъчен кредит “.

Правото на приспадане на данъчен кредит и доставките с право на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са изброени в нормата на чл. 70 от ЗДДС.

В чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

На основание изричната разпоредба на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит единствено за безвъзмездни доставки за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност, при спазване на условията за упражняването му, визирани в чл. 71 и 72 от ЗДДС.

-----------------------

Ана Петрова е Магистър по счетоводство и контрол, със 17 години професионален опит като Главен счетоводител и Финансов директор в немско-българска компания. Управител на Корект Акаунт Консулт ЕООД - компания, специализирана в областта на данъчното и счетоводното консултиране и обслужване на физически и юридически лица. За контакт: a.petrova@correctaccountbg.com, web:http://www.correctaccountbg.com

Илюстрация:Designed by Valeria_aksakova

Използвани нормативи

§ 1, т. 34 от ДР на ЗКПО „Социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Чл. 204. (1)ЗКПО  (Предишен текст на чл. 204 - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:
а) (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";
б) разходите за ваучери за храна;
3. (отм. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.)
4. (нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Алинея 1 се прилага и когато отчитането на сумите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

Чл. 293. (1) КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.
(2) Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели.

Чл. 294. КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:
1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.


Чл. 210. ЗКПО (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
(3) Алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

Чл. 10. (1) ЗКПО Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
(2) Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Извън случаите по ал. 2, счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
(5) За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
(6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Документална обоснованост за разходите по чл. 204, ал. 1, т. 1, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2.

Чл. 2. ЗДДС С данък върху добавената стойност се облагат: т. 2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;

Чл. 9 ЗДДС (3) За възмездна доставка на услуга се смята и:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
3. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

Чл. 9 ЗДДС (4) Алинея 3 не се прилага при:
1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
3. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)
4. безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.

Чл. 70. (1) ЗДДС Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:
2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност

 


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар