Данъчни аспекти при използването на лек автомобил в дейността на фирмата

гост-автор: Димитър Тупаров

В настоящите бизнес условия почти няма дружество, което да не използва в своята дейност лек автомобил - било той собствен, нает или предоставен за ползване. Целта на настоящата статия  е да обобщи най-важните аспекти в нормативното третиране на придобиването, разходите за поддръжка и експлоатация на лекия автомобил във фирмата.

Право на данъчен кредит според ЗДДС

Съгл. разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне  данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В същото време, в чл.70 от ЗДДС са посочени ограничителни условия във връзка с приспадането на данъчен кредит, като в чл.70, ал.1, т.4 и т. 5  се указва следното:

Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69,

-       когато  е придобит или внесен лек автомобил.

-       Когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;

Определение за лек автомобил е разписано в параграф 1, т.18 от ДР на ЗДДС.

"18. "Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице

В този смисъл, за да не попадне в обхвата на определението, дадено в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, автомобилът следва да  има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.  

В ЗДДС , както и в правилника за неговото прилагане не се съдържа легална дефиниция на това понятие. В практиката се е наложило разбирането, че „трайно вградено допълнително техническо оборудване" означава оборудването да е неподвижно закрепено и при обичайната му употреба да не се налага неговото отделяне от превозното средство. Същевременно това оборудване следва да е функционално предназначено за изискваното от закона трайно прикрепване в превозното средство и да не е възможно използването му без да е трайно прикрепено./Писмо на НАП 07-00-193/12,2017/

 

Изключения

-       При покупка на лек автомобил може да се упражни право на приспадане на данъчен кредит, ако с този автомобил се извършват дейности посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, а именно: автомобилът се използва единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства. Право на приспадане на данъчен кредит при покупка възниква и когато той е предназначен за препродажба като търговска наличност

-       право на данъчен кредит възниква, както за лекия автомобил, така и за последващите разходи за експлоатация, ако автомобилът се ползва по силата на договор за наем или на договор, предоставящ право за ползване, без автомобилът да става собственост на ползвателя.

 

Третиране на лекия автомобил съгл. ЗКПО

Определението за лек автомобил в ЗКПО се различава от цитираното определение в ЗДДС. Законът за корпоративното подоходно облагане дава определение на понятието лек автомобил в параграф 1, т.37 от ДР.

"Лек автомобил" е този, определен в Закона за движението по пътищата.

А в Параграф 6 т. 12 от ЗДП

 "Автомобилът е лек, когато служи за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;

 

Как се доказва ползването на лекия автомобил във връзка с дейността?

Необходимо е да е налице документална обоснованост, доказваща  че изминатият пробег на превозното средство е изцяло във връзка с независимата икономическа дейност на предприятието. Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл. 10 от ЗКПО. По силата на ал. 1 счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция

Първичният документ, с който се доказва закупуването на гориво, консумативи или услуги по поддръжката на автомобила е фактурата

Няма изискване относно вида и наименованието на документа, с който се доказва изминатия пробег. Най-често това е пътен лист или пътна книжка.

За да се докаже , че автомобилът не се ползва за лични потребности, в пътния лист следва да са посочени изминатите километри и маршрут

Реалният разход на гориво трябва да е съобразен с различните експлоатационни условия , с вида на маршрута, атмосферните условия. За определяне на разходната норма се  използва  №Наредба 3 за нормиране на разхода на горива и смазочни материали

 

Когато лекият автомобил се използва както за лични , така и за служебни цели

Разходите, свързани с личното ползване на лекия автомобил се третират като разходи в натура и се облагат с данък върху разходите / чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО /

В този случай има три начина за определяне на данъчната основа за определяне на данъка върху разходите в натура

- като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по съотношението: между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство / 215а, ал. 2, т. 1a/.

В този случай всички експлоатационни разходи (както за служебно, така и за лично ползване), освен с фактура за придобиване на горивото, следва да се документират и чрез издаване вътрешен за предприятието документ. Този документ може да е  например пътен лист, пътна книжка, разпечатка от GPSсистема, изготвена таблица или отчет и др., чрез който да се установи размерът на разходите за служебно и лично ползване на база на изминатите километри;

- като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по съотношението между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство /215а, ал. 2, т. 1 б./

И тук всички експлоатационни разходи (както за служебно, така и за лично ползване), освен с фактура за придобиване на горивото, следва да се документират и чрез издаване на вътрешен за предприятието документ, чрез който да се установят часовете на използване на автомобила за служебни и за лични цели;

- като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по 50 на сто./215а, ал. 2, т. 2./

В този случай приложение намира разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО -  разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2. от ЗКПО.

Експлоатационните разходи (както за служебно, така и за лично ползване) може да не се документират с вътрешен за предприятието документ, чрез който да се установяват километри или часове на използване на автомобила за служебни и за лични цели.

 

Кои разходи се включват в данъчната основа за данъка върху разходите

При определяне на данъчната основа за данъка върху разходите в натура съгласно разпоредбите на чл. 215а, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО в общия размер на разходите се включват всички счетоводни разходи, свързани с превозното средство, например: експлоатационни разходи, разходи за застраховки, местен данък, винетни такси, наем (при нает автомобил), паркинг, аксесоари, отчетен като разход ДДС, както и заплатата на шофьора (ако има такъв), вкл. и осигуровките му за сметка на работодателя.

Тъй като автомобилът е данъчен амортизируем актив следва да се има предвид, че на основание § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО в данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от същия закон следва да се включат данъчните (а не счетоводните) амортизации на същия. /Писмо на НАП15-00-1/ 02.03.2017 /

 

 С разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ е дадено право на работодателите да изберат да облагат по реда на ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура. Изборът се упражнява  с годишната данъчна декларация по ЗКПО за предходната година. Направеният избор  се прилага за всички физически лица, които ползват фирмени активи за лични цели. Съгласно ал. 4 на чл. 24 от ЗДДФЛ доходите в натура, обложени по реда на ЗКПО, не се включват в облагаемия доход на физическите лица.

-------

Димитър Тупаров е управител на Счетоводна къща Гарант - Пловдив , https://www.kantora-plovdiv.com/

Илюстрация :Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар