Грешки по ЗДДС и начини за корекцията им

гост автор: Теодор Тодоров

“Не винаги всички сме грешни,

понякога само грешим ...”

Тази песен изпълняваха “Фамилия Тоника”. Обаче когато човек се занимава с данъци, и особено ако е в процес на проверка или ревизия, има чувството за виновност по презумпция “до доказване на противното”.

Спокойно!

Не е толкова много страшно да се греши. Нормално е да се допускат грешки, стига да не е прекалено често и да не се повтарят едни и същи. В ЗДДС има предвиден ред за коригирането им, защото на законодателя му е “светнало”, че хората може да грешат и ще има нужда да се поправят грешки.

НАП от друга страна заявиха намеренията си, че ще уведомяват данъчните субекти ако открият грешка, за да може да бъде поправена доброволно. Освен това грешките в областта на данъците и счетоводството не са фатални. Нали никой не умира? Е, не е приятно, глобяват ни, но... c'est la vie. Друго си е някой доктор да сбърка диагнозата или лечението.

Най-често допусканите грешки свързани с ДДС се отнасят до документирането. Сгрешен номер на документ, данни на контрагент, предмет на доставка и т.н. и т.н. - дребни и много досадни технически грешки. Има и грешки свързани с деклариране и с погрешно третиране на операции. Има и “умишлените” грешки, но те ... ами, .... за тях трябва да си прочетем и Наказателния кодекс преди да решим да ги допуснем, та не са съвсем грешки и няма да се занимаваме с тях.

 

Грешки, свързани с документирането:

Нека започнем първо със всички онези малки и дебни технически пропуски, за които законодателят е предвидил един общ ред за корекция – чрез анулиране на издадения документ и издаване на нов. Регламентирал го е в чл.166 от ЗДДС. Под грешки, както са регламентирани, се разбира следното:

-          поправки и добавки в документи

-          издадени документи в които е начислен данък въпреки, че не е следвало да се начислява

-          издадени документи в които не е начислен данък въпреки, че е следвало да се начисли

Възможно е грешката да е била открита своевременно още при изготвянето на документа. Възможно е обаче, да бъде открита и след включване на документите в отчетните регистри.

Ако грешката бъде открита своевременно, без никой да е ползвал права (данъчен кредит) или да е поемал задължения (внасяне на данък), няма страшно. Даже може да се каже, че няма и грешка. Анулира се издадената фактура, прикрепя се към кочана с фактури заедно с останалите екземпляра и готово. Какво? А да, ако издаваме електронни фактури, променяме данните във файла и сме готови. Все едно никога не сме бъркали. Както се казва – “пила мляко котка, облизала се”. Добре де, ако има опция да маркираме във софтуера фактурата като анулирана, правим го и е равносилно все едно да прикрепим всички екземпляри към кочана.

Малко по-сложно става, когато грешката е открита малко по-късно – след като от счетоводството на някой от контрагентите вече са включили сгрешения документ в отчетните регистри. В този случай за анулирането на фактурата следва да се изготви протокол – по един за всяка страна, а оригиналната фактура да се върне на доставчика. Протоколът трябва  да съдържа:

-          основание за анулирането

-          номер и дата на анулирания документ

-          номер и дата на издадения нов документ

-          подпис на лицата, съставили протокола от всяка от страните

 

Протоколът по чл.116 (4) се включва в дневниците, така все едно отчитаме сгрешената фактура, но със знак минус. По този начин се коригира допуснатата грешка. Новият документ се включва в дневниците и “Всичко е точно!” - както се пее в една сладкарска песничка за един кекс.

Трябва да се отбележи и още една особеност. Издателят на документа (този, който е допуснал грешката) на основание на чл.124 (2) включва новия документ и протокола в данъчния период, през който са издадени. Получателят обаче, на основание на чл. 58 (1) от ППЗДДС може да упражни правото си на данъчен кредит за месеца когато новият документ е издаден или през следващите 12 месеца т.е. за него е възможно да “удължи” периода в който има право да упражни право на ДК и може да се възползва от определено данъчно планиране - законно е и не е толкова агресивно. Има обаче две условия:

-          да притежава протокола по чл.116 (4) от ЗДДС

-          сгрешеният документ да е бил отразен в дневниците в сроковете по чл.72 от ЗДДС (през периода на възникване на дан.събитие или следващите 12 месеца)

  

Грешки, свързани с декларирането:

Сега да продължим с грешки в подадените декларации. Редът за коригирането им е уреден в чл.126 (2). Под грешки се разбира следното:

-          неотразени документи

-          погрешно отразени документи

Ако грешките са установени до изтичане на срока за деклариране (14-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася), просто се подават наново отчетните регистри. Ако грешките са открити след този период, следва да се уведоми писмено НАП и да им се предоставят отчетните регистри. НАП предприемат действия за коригиране сумата на  задълженията за периода.

            С промените от 01.01.2017 г., по реда на чл.126 се уреждат и случаите, когато данъчно задълженото лице е дерегистрирано и в последствие се установи грешка в периоди, когато е било регистрирано.

 

Промяна в данъчната основа:

До момента говорихме как се коригират грешки. В практиката обаче, много често вместо да се следва законовия път, се прибягва до издаване на кредитни или дебитни известия и това само по себе си е грешка.

Защо се получава така?

Защото не се уведомява НАП и чрез използването им се търси да се постигне същият ефект. Ефектът обаче се включва в текущия период, а не в периода за който се отнася и се разчита, че “ако ни хванат, ще има само лихви”.

Дебитните и кредитните известия наистина са регламентирани като данъчни документи, но НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА КОРЕКЦИИ НА ГРЕШКИ. Използването им се ограничава единствено до два случая:

-          промяна на данъчната основа в увеличение или намаление, издава се съответно дебитно или кредитно известие от доставчика

-          разваляне на доставката, издава се кредитно известие

Реквизитите които трябва да съдържат известията, са същите като на фактурите. В известието обаче следва да се посочи към коя фактура се отнасят.

 

По отношение на известията и грешките, в практиката има един много често срещан казус, който поради масовостта му следва да коментираме. Случаят е при

100% плащане на аванс по последваща доставка.

Този казус не е сложен и не се отнася за случаи на вътреобщностна доставка на стоки (дан.събитие не възниква на датата на плащане).

На основание на чл. 25 (7) от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата на плащането. По отношение на ДДС, всичко приключва. Извършва се обаче доставката и най-често от страна на получателя по доставката започва да се настоява за издаване на кредитно известие за платения аванс и за издаване на нова фактура.

Най-често за подобно нещо настояват счетоводителите, за да имат документ на база на който да си заведат стоката или признаят разхода (ако са от страна на получателя) или да си признаят прихода (ако са от страна на доставчика), все едно няма други първични документи на основание на които да го направят. Това е резултат от “фаворизирането” на фактурите и известията и поставянето им на пиедестал пред всякакви други документи. Считам, че тази практика освен, че не е законосъобразна, може да създаде и допълнителни проблеми. Защото:

По отношение на доставчика – особен проблем няма да има. Ще си отрази кредитното известие с “минус”, фактурата с “плюс” и нетно няма да има ефект върху задължението му.

По отношение на получателя – твърде е възможно да отрази в отчетните регистри единствено известието и да реши, че за правото му на ДК по новата фактура се отнасят сроковете по чл. 72 от ЗДДС т.е. да реши, че има право да си упражни ДК в текущия или следващите 12 данъчни периода. Защо да го прави ли? Примерно защото има доста голям ДК за ползване и няма начислено ДДС по облагаеми доставки и ще трябва да влезе в процедура по фактическо възстановяване – проверка или ревизия.

И сега си представете следното: плащането е извършено 10 месеца преди фактически да се получи стоката/услугата. Правото на упражняване на ДК може да се упражни от датата на възникване на данъчното събитие, а не от датата на фактурата! Т.е. по новата фактура остават още 2 месеца в които може да се ползва ДК, а не още 12 месеца. И какво се получава,  ако реши да ползва ДК на 4-ти, 5-ти и т.н.месец? Получава се неправомерно ползване на ДК, защото вече е загубено правото му за ползване.

С три думи: Получава се грешка.

Добре поне, че грешките не са фатални!

-------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация:Designed by Freepik


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар