Говорим ли на един език - 2 част: Счетоводство, основано на паричните потоци (идеен проект)

гост-автор: Теодор Тодоров

С ясното съзнание, че България е част от ЕС и счетоводството е регламентирано на ниво ЕС с Директива 2013/34/ЕС и с Регламент (ЕО) 1606/2002 , представям пред Вас как би следвало да е организирано счетоводството, основано на паричните потоци. Фундаментална промяна е трудно осъществима в национален мащаб. В мащаб ЕС е още по-трудно. “Трудно” обаче не е равносилно на “невъзможно” и считам, че за това трябва да започне да се говори и пише. Иначе бизнес и счетоводство ще продължим да си говорим на различни езици.

Необходимост: Реалностите в България са такива, че преобладаващата част от собствениците на бизнес са и негови управители. И дали бизнесът е съсредоточен в една юридически обособена единица (търговско дружество) или е структуриран в множество юридически обособени единици, всяка с отделен управител, ръководството на цялата структура се осъществява от неговия собственик. Целта на всеки собственик е бизнесът му да се развива така, че да генерира постоянен положителен паричен поток т.е. да носи пари. За собственикът, нетният паричен поток е измерител за финансовия резултат. Управлението на паричните потоци така, че да се генерира положителен нетен паричен поток, е от съществено значение.

Сигурност, относно гарантиране уреждането на разчетите: Вече 30 години в България няма действащ механизъм, който да гарантира навременното инкасиране на дадено вземане, възникнало в резултат на оперативна дейност. Кредиторите се опитват да използват различни обезпечителни механизми (учредяване на ипотека, особени залози, запис на заповеди, менителници и др.), но в масовия случай са валидни правилата: “Имаме да вземаме, ама дали ще вземем” и “Имаме да даваме, ама има да чакат”. (Разчетите са част от текущата сметка на предприятието.)

Счетоводни трактовки в момента: Принципите, при които се осъществява счетоводството са регламентирани в действащия в момента ЗСч. Същите са заимствани от МСФО, чиято цел обаче е да осигурят уместна и достоверна информация за целите на инвеститорите. Фигурата на инвеститор у нас на практика не съществува.

Светът, в който възникват и от който идват счетоводните принципи, колкото и да не си го признаваме, е уреден различно от нашия. За пример, едно вземане в Обединеното кралство може да бъде инкасирано в пълен размер в рамките от 90 до 180 дни. За този свят, принципът на текущо начисляване е напълно приложим. Предвид реалностите у нас – не. И колкото повече тези реалности се утвърждават и се възприемат за нормални, толкова повече ръководство/собственост на предприятие намират принципа за текущо начисляване за неразбираем, неприложим и дори вреден за приложение.

Качеството на вземанията да изпълнят дефиницията за актив спада и тъй като вземането за един е задължение за друг, то това засяга и задълженията. Очаквана икономическа изгода – добре, но кога? В резултат на всичко това, информацията от финансовите отчети в настоящото им състояние от гледна точка на управлението на паричните потоци, губи своята уместност. Ако информацията от отчета не е уместна, тя не е полезна за потребителя. От този момент нататък, счетоводители и ръководство/собственици започваме да “говорим” на различни езици. Посоката на развитие в последно време на международно ниво, както в счетоводството така и в одита, ни отдалечава все повече от задоволяване на нуждата от информация, която бизнесът у нас има.

Основни предположения в счетоводството, основано на парични потоци:

  • Капитал на предприятието – паричните средства на предприятието.
     
  • Приход – увеличение на икономическата изгода в предприятието, реализирано чрез парично постъпление и възстановяване или увеличение на капитала, отделно от сделките с собственика на предприятието.
     
  • Разход – намаление на икономическата изгода, реализирано чрез парично плащане и намаление в капитала, отделно от сделките с неговия собственик.

Дефинициите за актив и пасив няма нужда да бъдат променяни, с изключение на изричното отбелязване, че разчетите нямат качеството на актив или пасив. Те по-скоро клонят към определенията за условни активи и пасиви по сега действащите стандарти.

  • Текуща сметка – обхваща разчетите на предприятието. Разчетите не се признават в баланса, а са част от отделен отчет.

Ако вземанията са повече от задълженията, формираме Дефицит по текуща сметка. Дефицитът показва, че ръководството е допуснало изтичане на пари и парични средства.
Ако задълженията са повече от вземанията, формираме Излишък по текуща сметка. Излишъкът показва, че ръководството е успяло да привлече/генерира чужди парични средства.

Форми на финансови отчети:

  • Капиталов баланс към дата (ако контролирам даден ресурс, очаквам от него полза и съм в състояние да огранича достъпа до него, то този ресурс освен, че е мой актив, е част от моите капиталови фондове)

Активи

Текуща година

Предходна година

Капиталови фондове

Текуща година

Предходна година

Раздел “Парични средства”

Пари и парични средства, в т.ч.:

- в брой

- по банкови сметки

 

 

Капитал:
- Записан капитал
- Неразпределени печалби и непокрити загуби

- Текуща печалба/загуба

 

 

Раздел “ДА”

Дълготрайни активи:
- материални
- нематериални
- инвестиции в дъщерни и асоциирани дружества

- инвестиции в асоциирани дружества

- инвестиции в други дружества

 

 

Фонд “Инвестиционен” (Основни средства)

 

 

Раздел “КА”
Краткотрайни активи:

- материали

- стоки

- продукция

- незавършено производство

 

 

Фонд “Текущ”

 

 

Общо Активи:

 

 

Общо Капиталови фондове:

 

 

 

  • Отчет за текущата сметка:

Вземания

Текуща година

Предходна година

Задължения

Текуща година

Предходна година

Дългосрочни вземания от:
- клиенти

- заеми

- ......
- .....

- .....

 

 

Дългосрочни задължения към:
- доставчици

- кредити

- ......
- .....

- .....

 

 

Краткосрочни вземания от:
- клиенти

- заеми

- ......
- .....

- .....

 

 

Краткосрочни задължения към:
- доставчици

- кредити

- ......
- .....

- .....

 

 

Излишък по текуща сметка:

 

 

Дефицит по текуща сметка:

 

 

Общо:

 

 

Общо:

 

 

 

  • Отчет за приходите и разходите – Отчетът за паричните потоци в настоящото му състояние, като от него се изключат сделките със собствениците, изпълнява функцията на ОПР. Ако се възприеме за приложение финансовата концепция за поддържане на капитала, то увеличението на парите в края на периода спрямо предходен период е печалба, а намалението на парите спрямо предходен период е загуба, но след елиминиране на сделките със собствениците.

 

  • Отчет за движението на капиталови фондове:

 

Записан капитал

Неразпределени печалби/непокрити загуби

Текуща печалба

фонд “Инвестиционен”

фонд ”Текущ”

Общо Капитал

В началото на периода:

 

 

 

 

 

 

Увеличения:

- ....

- ....

- .....

 

 

 

 

 

 

Намаления:

- ....

- ....

- .....

 

 

 

 

 

 

В края на периода:

 

 

 

 

 

 

 

Счетоводно отчитане, класификации, оценяване и представяне на активи, капиталови фондове, приходи, разходи и разчети:

  • Приходи и разходи:

Плащането на пари е разход. Постъплението на пари е приход. Разходите и приходите се класифицират в три раздела: оперативна дейност, финансова и инвестиционна дейност. Дефинициите на тези дейности са такива, каквито понастоящем са представени в СС-7 с изключение на финансовата дейност. От нея се изключват сделките със собствениците – плащане на дивидент на собственика, вноските за капитал и плащане на дял на собственика. Перата в сегашната форма на отчет за паричните потоци определя и направленията на приходите и разходите

– разходи придобиване на ДА, разходи за предоставени заеми, разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за труд (заплати и осигуровки), разходи за данъци, други оперативни разходи, разходи за плащане на заеми, разходи за плащане на лизинги, разходи за лихви.

– приходи от освобождаване на ДА, приходи от дивиденти, приходи от продажба на продукция, приходи от продажба на услуги, приходи от продажба на стоки, приходи от финансирания, приходи от получени заеми, приходи от получени лихви

Приходите и разходите се признават в момента на получаване/плащане на парите. Принципите за текущо начисляване и за съпоставимост на приходи с разходи не се прилагат.

 

  • Активи и капиталови фондове:

На увеличението на активите съответства увеличение по кореспондиращия фонд. На намалението в стойността на активите съответства намаление във фонда. “Движението” на активи в рамките на един раздел (ДА или КА) не се отразява в размера на фонда. Движението на активи от един раздел в друг се отразява в увеличение на размера на единия фонд и увеличение размера на другия. 

Класификацията, оценките и представянето на активите се запазват такива, каквито са по действащите в момента стандарти.

  • Разчети и текуща сметка:

Всяко вземане се признава за такова срещу кредитиране на текущата сметка. При инкасирането му (или обезценяването или отписването му) се прави обратна статия (не сторно, а обратна) т.е. дебитира се текущата сметка. 

Всяко задължение се признава за такова срещу дебитиране на текущата сметка. Всяко плащане на задължение се отразява чрез кредитирането на текущата сметка. Политиките по оценка, обезценка и амортизирането на разчетите се прави както и до сега, но за сметка на текущата сметка.
Дебитното салдо по текущата сметка е равно на дефицита по отчета за текущата сметка. Кредитното салдо по текущата сметка е равно на излишъка по отчета за текущата сметка.

 

  • Печалба/Загуба: 

Изменението на парите и паричните средства в края спрямо началото на периода формира финансовия резултат на предприятието. Във всеки момент капиталът съответства на парите.

В този случай придобиват смисъл всички онези постановки от ТЗ, които изискват ако загубата спадне спрямо записания капитал или при наличие на загуба и нужда от пари да се свика общо събрание на собствениците. Смисълът е, че ще трябва да се мисли от къде да се намерят още пари, защото в противен случай предприятието просто ще спре да функционира.

Общото събрание решава какво да прави с реализираната печалба. Може да реши да я остави неразпределена. Тъй като няма движение на пари, размерът на капитала се запазва.

Общото събрание може да реши да задели печалбата във фонд “Инвестиции”. В такъв случай предприятието следва да я инвестира в нови ДА. Плащането за придобиването на ДА ще се третира като сделка със собственика и ще намали парите за сметка на капитала. Едновременно с това, придобитите ДА ще се признаят за такива срещу увеличение на фонд “Инвестиции”. Във фонд “Инвестиции” може да се открие отделна партида, която изрично да указва, че точно това увеличение е в резултат на разпределение на печалба.

Общото събрание може да реши печалбата да се разпредели като дивидент. Това е сделка със собственика и се отразява в намаление на капитала и паричните средства в момента на изплащането.

Всичко написано по-горе е една идея.

В момента тя няма никакво практическо приложение, освен ако някой не реши или не изиска от счетоводството си (това въобще не би зарадвало счетоводителите му) да има и допълнително счетоводство. Вероятно има детайли, които трябва да се “изчистят”, но подобна работа не е по силите на един човек, а и е рано за подобно нещо. Моментът за това би настъпил, ако осмислим необходимостта и постигнем съгласие, че като общност имаме нужда от подобна промяна.

И ако смятате, че нищо подобно не може да се случи, спомнете си една китайска поговорка: Дори и път от 100 000 крачки започва с една единствена малка крачка.
 

------------

Теодор Тодоров е магистър по Счетоводство и контрол. От 2000 г. работи в групата "Фикадекс-България" - специализирано счетоводно предприятие, обслужващо малки и средни предприятия, собственост предимно на чужденци. От 2010 г.изпълнява длъжността "Одитор".

Илюстрация: https://www.rightnetworks.com/blog/bookkeeper-vs-accountant/


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар