Въпроси и отговори от семинара за Наредба Н-18 в Бургас

На 19.01  организирахме семинар в Бургас за промените в Наредба Н-18. Получихме много въпроси в писмен вид от участниците в събитието. Обещахме да им предоставим отговорите в писмен вид / вече ги изпратихме/  и да ги публикуваме на страницата ни Accountingnews.bg

Отговорите и тълкуванията са на единия от лекторите Данко Мицев.

'' Позволявам си да ви представя тези отговори, след вече повече от година продължаващи и задълбочени консултации и обсъждания, четене на тълкувания и коментари с производители на СУПТО, сервизи за ФУ и разпространители на СУПТО. Като учредител на БАРБС имам възможността да контактувам и да получавам обширна информация по темата СУПТО, заедно с едни от най-ефективните и коректни софтуерни фирми в областта на търговските системи и имащи опит с изключително различни и разпространени търговски практики в България и страните от Европейския съюз, както и производители на ФУ и експертни групи в НАП. Стремежът ни, като производители на софтуер, да създадем и приложим точна и коректна регулация в контрола на фиск-а е неотменим.
Надявам се да съм отговорил достатъчно изчерпателно на всички.
''

Въпроси и отговори, свързани със счетоводството на фирмата

Въпроси и отговори, свързани с електронни магазини

Въпроси и отговори, свързани с организацията на работа

Въпроси и отговори, свързани с разработката на СУПТО

Въпроси и отговори, свързани със счетоводството на фирмата

1. Основният въпрос, който стои пред нас е свързан с факта, че за абонаментните услуги които извършваме, издаваме фактури в първата третина на текущия месец. Ние не знаем кой от клиентите ни кога ( в кой месец) и по какъв начин
( в брой или по банков път) ще извърши плащане по издадената фактура за услуги. Задължителното свързване на касовия апарат със софтуера издаващ фактурите как ще се отрази на тази ситуация?

2. Счетоводна кантора използва софтуер за фактуриране на услугите, като плащанията са по банков път и в брой, но тези в брой се извършват и със закъснение (не в деня на издаване на фактурата) - следва да ли се преминава към супто?

Отговор: Получаване на плащания в брой изисква софтуерът, който ползвате за фактуриране да бъде деклариран като СУПТО по реда на Н-18. При въвеждане данните за продажба в СУПТО се генерира УНП(уникален номер на продажба) след комуникация с фискалното устройство и получаване на коректен статус от него. За тази продажба се издава първичен счетоводен документ (във вашия случай – фактура). При осъществяване на плащане на тази продажба и ако то е в брой или с ПОС-терминал във фискалния бон задължително се посочва вече генерирания УНП за тази продажба в СУПТО при нейното въвеждане. Плащането по продажба може и да не съвпада с издаването на първичния счетоводен документ. Чл.114 от ЗДДС указва задължителните реквизити, които трябва да съдържа фактурата. Начинът, по който тя ще бъде платена не е от тези реквизити. Задължението е при плащане в брой да бъде издадена фискална касова бележка, на която да е посочен и УНП, ако документът е издаден от СУПТО. Приключена продажба в СУПТО може да бъде анулирана или сторнирана /кредитно известие, сторно фискална бележка – ако сторното е в брой/ като при тези операции задължително се посочва УНП по което се извършва. Ако сторно операцията е в брой, на фискалната касова бележка се отпечатва задължително по кое УНП в СУПТО е направена.  


3. Складовата програма в счетоводството СУПТО ли е? Трябва ли да отговаря на изискванията, да се регистрира и да се свързва към ФУ? /счетоводството е на съвсем друг адрес/ . Например стоката, поръчана по онлайн магазина се изпраща по куриер, придружена с касов бон от касовия апарат на физическия магазин. В обектите няма внедрена складова програма /като изключим софтуера на онлайн магазина/. В края на месеца се изготвя отчет за продажбите на екселски файл за всеки от обектите и се предава в счетоводството. В счетоводството има складова програма, на която се въвеждат тези данни от всички обекти и се изготвя справка за отчетната стойност на продадените стоки, която се осчетоводява в счетоводната програма

Отговор: Във вашия случай продажбата се извършва чрез въвеждане от клиента на поръчка в електронния магазин, плащането по нея ще се извърши в брой при доставянето й от куриер. Издаването на фискален бон от ваше фискално устройство създава задължение софтуера на електронния магазин да бъде деклариран като СУПТО и да спазва изискванията в Приложение 29 от Н-18. Ако договорите с куриер плащането на пратките да става чрез услугата: Наложен платеж чрез ППП (пощенски паричен превод) фискалният бон, който клиента ще получи при плащане и ще бъде издаден от куриера от негово фискално устройство като плащане на Доверител, отпада задължението електронния магазин да бъде регистриран като СУПТО. Необходимо е само да го декларирате по реда в Н-18. Отразяването на продажбите както в реалния ви магазин (в който това се прави с касов апарат в ръчен режим и в който не ползвате СУПТО) така и в електронния ви магазин в счетоводните регистри чрез счетоводния ви софтуер не изисква декларирането му като СУПТО. Трябва да се отбележи, че не посочвате издава ли се друг документ (освен ръчна фискална касова бележка), например фактура към даден клиент и как (ръчен кочан или от фактурен софтуер), което би променило казуса, ако се ползва софтуер за издаването й.



4. Счетоводна фирма обслужва търговец на едро , в чийто обект няма складов софтуер
и не се предвижда да се инсталира. В офис на счетоводната фирмата се осчетоводяват фактурите за доставка и се пишат фактурите за продажба.
Как е правилно да се процедира след м.03.19г

Отговор: Въвеждането на продажби в търговския обект се извършва с ръчен касов апарат и се издава първичен счетоводен документ /фискална касова бележка/. При поискване от клиента се издава вторичен данъчен документ /фактура/, който може да обобщава и повече от един първични счетоводни документи. Необходимо е да се отбележи, че при въвеждането на продажбата в касовия апарат и поради факта, че посочвате, че търговецът е на едро, е необходимо да се конкретизира казусът.  Не приемам за коректен вариант, издаване на фискална касова бележка в склада с примерен текст „промишлени стоки“ на обща стойност Х, а в последствие подробно описание на стоките с количества и цени във фактурата. Трябва да се отбележи, че не посочвате издаването на фактурата към даден клиент как се извършва (ръчен кочан или от фактурен софтуер), което би променило казуса, ако се ползва софтуер за издаването й. Ако счетоводният ви софтуер има функционалност за издаване на фактури, която използвате и по фактурите, които отпечатвате през него е направено плащане в брой това изисква регистрирането му като СУПТО и трябва да промените технологията на работата си.


5. Магазин (в случая за акумулатори) и рекламна агенция (както и други обекти), използват софтуер за фактуриране с цел облекчаване на процеса; не се отчитат наличности - едно обикновено фактуриране, като в резултат обаче се формира база данни с контрагенти, осъществени продажби по стойност, цена, количество и т.н. - от всичко прочетено излиза, че за такъв тип използване на софтуер също се прилагат новите изисквания.

Отговор: Да. Описаният от вас софтуер трябва да бъде деклариран като СУПТО и да е съобразен с изискванията на Приложение 29 от Н-18.


6.При издаване на фактура по банка трябва ли да се прави проверка за наличие на свързано ФУ?

Отговор: При започване на въвеждане на данни за продажба в СУПТО това се изисква и за нея се генерира УНП(уникален номер на продажба). Това не касае начина по който продажбата ще бъде документирана и платена. 


7. Може ли да се изтриват елементи на номенклатури, които не участват в нито една продажба/доставка. Примерно грешно въведен клиент, доставчик, артикул не участващи в документи?

Отговор: Въпроса няма еднозначен отговор за мен. За да избегнете неясните тълкувания ако е възможно не правете такава функционалност.
 


8. Кога се приема че една продажба е приключена?

Отговор: Приключването на продажба предполага отпечатване на първичен счетоводен документ, предаването на стоката или извършване на услугата към клиента. За приключена продажба трябва да се издаде данъчен документ /фактура, касов бон/ в срок не по-късно от до 5 дни от датата на приключването й.


9. Даването на стока на консигнация счита ли се за продажба?

Отговор: „Консигнация“ е понятие, което не е коректно. За приключена продажба с определен УНП в СУПТО трябва да се издаде първичен счетоводен документ, както и данъчен документ /фактура или фискален бон/ в срок не по-късно от 5 дни от датата на приключването на продажбата. При връщане на стоки от клиента, за които не е издаден все още данъчен документ в законния срок по това УНП, се въвежда сторно първичен документ с който се приема върнатата стока по това УНП. За остатъчното задължение трябва да бъде издаден данъчен документ (фискален бон, ако начина на плащане го изисква или фактура за плащане по банков път) в законовия срок.
 


10. Ако една продажба е започната на едно ФУ и е генериран УНП може ли да бъде завършена на друго ФУ?

Отговор: Да. При започване на продажбата, за нея се генерира УНП, въз основа на фискалното устройство от което е получен коректен статус от СУПТО на работното място, където е започната. Когато по тази продажба се прави плащане, за което се изисква издаване на фискален бон, това може да бъде направено на всяко фискално устройство „закачено“ към СУПТО. Единственото задължение е УНП на тази продажба да бъде отпечатан на фискалната касова бележка.
 


11. При анулиране на продажба трябва да се следи касовата наличност на ФУ. Ако в търговския обект имаме няколко ФУ трябва ли да се търси сумарната касова наличност на всички устройства за да може да се анулира документът ако наличността на едното ФУ е по малка от сумата на документа?

Отговор: Сторно фискален бон в брой може да се издаде от фискално устройство по причина връщане на стока /рекламация/ или промяна в данъчната основа на продажбата само ако в него има натрупана достатъчна касова наличност. Възможният вариант е внасяне в касата на „служебно въведена“ сума с необходимата стойност, която да позволи извършването на сторно в брой. 


12. Задължително ли е в софтуера да има номенклатура РАБОТНО МЯСТО?

Отговор: Не. Организацията и технологията на базата данни е по ваша преценка. Задължение е да спазите изискванията в Приложение 29 от Н-18.


13. Как се отразяват в софтуера продажби извършени от разнос с издадени касови бележки от мобилни ФУ и издадена хартиена фактура? Също и в случай, че компютърът е повреден (няма ток или друга причина), а касовият апарат работи (примерно на батерия)?

Отговор: В търговски обект, в който е деклариран СУПТО не е възможно издаване на фискални бонове от касов апарат в ръчен режим. При невъзможност да въвеждате продажби в СУПТО не може да регистрирате продажба с касов апарат в ръчен режим. Може да ползвате описан кочан с ръчни касови бележки и след възстановяване на функционалността да въведете направените продажби в СУПТО единствено като обобщена продажба с едно УНП на стойност общата стойност от издадените ръчни касови бележки за деня. Дали това ви устройва преценете сами. В противен случай няма как да продължите да работите без възстановяване функционалността на СУПТО. Поради същата причина, ако в обекта, от който правите разнос, работи СУПТО, описаната от вас технология на работа не се допуска. Не е възможно да въведете продажба в СУПТО, която да получи УНП изисквайки свързаност на фискално устройство в обекта и плащането по това УНП да бъде направено с фискално устройство в ръчен режим. Вариантите за разносна търговия и технологиите, които да използвате за да спазите изискванията на Н-18 са доста разнородни и се налага да направите проучване на софтуерите, които ще го предлагат и да прецените възможностите в технологичен и инвестиционен аспект. Изключително важен е и начинът на комуникация на мобилния търговец с базата данни на СУПТО.


14. Софтуерът, който се използва за събиране на заявки, чрез таблети, вайзори и други мобилни устройства при разносна търговия, представлява ли СУПТО? Трябва ли да се декларира като софтуер, който комуникира със СУПТО в офиса по смисъла на чл. 52к (3). Той поддържа номенклатури, количества и цени, но не извършва продажби, а само събира заявки от клиентите, които могат или не в бъдеще време да се превърнат в продажба.

Отговор: Заявяването на стока от клиента е начало на процеса на продажба. Софтуерът на мобилните търговци, инсталиран на мобилни устройства, посредством който поставят началото на продажбата отговаря на изискванията и трябва да се декларира като СУПТО, ако част от въведените продажби ще бъдат платени по начин за който се изисква издаване на фискална касова бележка. При отваряне на нова продажба е необходимо да има функционалност софтуерcj да получи коректен статус на фискално устройство и да генерира УНП. Технологиите, по които това може да се осъществи са различни и зависят от функционалността на фискалните устройства, мобилните устройства, които се ползват и архитектурата на софтуера, с който може да се реализира. Необходимо е да направите проучване дали производителят на софтуера, който ползвате ще направи необходимите корекции за спазване изискванията на Приложение 29 и ще го декларира като СУПТО или да потърсите други технологични решения.


15. Могат ли да се изтриват документи некасаещи продажба? Документи за вътрешно движение на стоки. Протоколи за брак. Складови разписки?

Отговор: Ако описаните от вас процеси са част от СУПТО и са декларирани и описани от производителя – не можете.


16. Приложение 29 т.10
"Когато плащанията по продажбата са повече от едно, уникалният номер на продажбата се включва в издавания ФБ за всяко плащане, включително и в Сторно-ФБ, ако такъв бъде издаден."

Възможно е освен много плащания по една фактура, те да са направени по различен начин, т.е. някои да са примерно по банков път.
Освен това отделните плащания може да се извършат на различни каси, с различни ФУ.
Да разбираме ли, че при първото плащане в брой по фактура на последната се присвоява УНП, и този номер се печати на всички останали фискални бонове за плащания по тази фактура, предполагам като свободен текст?

Отговор: УНП се генерира при въвеждане на продажба в СУПТО. Плащанията по това УНП могат да бъдат направени по начин, изискващ издаване на фискален бон или по банков път. Информация за всяко плащане по това УНП трябва да се съхранява в СУПТО. На всеки фискален бон за плащане по това УНП, независимо от кое фискално устройство е направено, задължително това УНП се отпечатва.


17. Относно Софтуера за управление на продажби и връзката с касовите апарати, които не са стационарни, а мобилни - необходима ли е, има ли техническо решение?

Отговор: Всички мобилни фискални устройства имат функционалност за свързване към компютърна система.


18. Какви рестрикции ще има по отношение на издаването на документи - допустими ли са анулиране на грешно съставени документи и на какъв етап от процеса на продажба?

Отговор: Анулиране на продажба с определено УНП е допустимо по всяко време в процеса на продажбата. Ако има вече издаден и данъчен документ (платено с фискален бон или издаден фактура с очаквано плащане по банков път) е необходимо да направите сторно фискална бележка или да издадете кредитно известие по това УНП.


19. Каква се процедира при повреда на касовия апарат?

Отговор: При повреда на фискалното устройство незабавно трябва да уведомите сервизния техник, който го поддържа. Съобразно договора, който сте сключили за сервизно обслужване е необходимо да се съобразите с условията, които сте го договирли. Важно е да се отбележи, че ако възстановяване на функционалността на фискалното устройство изисква изпращането му до сервиз на производител, в почивни и празнични дни това не е възможно. Трябва да се съобразите и с времето на транспортиране на фискалното устройство до сервиза или до сервиз на производител. За да гарантирате риска от срив в работата на СУПТО е възможно да регистрирате резервно действащо фискално устройство, което във всеки момент да включите към СУПТО на мястото на повреденото. Размяна на фискални устройства между работни места в обекта също в възможна по всяко време и СУПТО трябва да има функционалност да генерира УНП без да нарушава последователността според изискванията на Приложение 29 от Н-18.  


19. Как ще стане отчитането на авансите за стока с касов бон.

Отговор: При въвеждане на авансово плащане в СУПТО е необходимо да се генерира УНП по начина по който това става при въвеждане на продажба. На фискалния бон се отпечатва това УНП. При въвеждане да данните за реалната продажба, за която се генерира ново УНП, се отразява с отрицателен знак „авансово плащане“ съответната стойност. Плащане на остатъчното задължение по новото УНП може да се направи по начин изискващ фискален бон, в който да се отпечата това УНП или да се фактурира по банков път. 


20. Много често се взема стока с КБ и после клиентът решава да иска фактура, ще може ли да се ползва пуснатия касов бон.

Отговор: Ако фактурата се издава на ръчен кочан и в търговския обект не е декларирано СУПТО това е възможно. Ако фискалния бон е издаден от СУПТО, на него е отпечатан УНП, по който е направено плащането. Издаването на фактура в СУПТО по така направени плащания е допустимо. Фактурата може да „обобщи“ няколко направени плащания по различни УНП. Всички фискални бонове, отразяващи УНП, по които е издадена фактурата трябва да бъдат прикрепени към нея.


21. Фирмата разполага със счетоводен софтуер и складова програма. Във складовата програма се въвеждат доставки по артикули с данни само доставчик и за количество. Няма данни за плащания и стойност на доставките. Самите фактури за доставките се осчетоводяват директно в счетоводен софтуер. Ще разположим и 5бр. ЕКАФП отговарящи на изискванията на Наредба Н-18/2006 в 5 различни обекта, където приемаме плащания в брой. Счетоводният софтуер ще предлага модул за управление на касовите апарати ЕКАФП, с които разполагаме и ще се издават фактури за тези продажби. При продажба в складовата програма само за плащания по банков път, ще се издават първичен документ (експедиционна бележка) и фактура. Няма данни за плащанията, дължими суми и други разчети. Фактурите се експортират ежедневно и се импортират в счетоводния софтуер. Въпрос: Възможно ли е да издаваме касови бонове от новите ЕКАФП свързани със счетоводния софтуер, от там да се издават фактурите за тези продажби в брой, а документи – експедиционни бележки и фактури по продажби само по банков път, да издаваме от складовата ни програма. Нужно ли е и тя да се лицензира по Наредба Н-18/2006__

Отговор: Софтуерът, който ще се използва за въвеждане данните за продажби в търговските обекти, за част от които ще има плащания за които се изисква фискален бон, е необходимо да се декларира като СУПТО. Не е възможно в търговските обекти да се ползва друг софтуер, в който се въвеждат продажби към клиенти, независимо от начина им на плащане, който да има такава функционалност и да не е регистриран като СУПТО. Въвеждането на данни за продажби в търговски обект и регистриране на фискално устройство в обекта, чрез което ще се регистрират плащания с фискален бон, задължава всички софтуери, които се използват в търговския обект да бъдат декларирани като СУПТО с всички произтичащи от това изисквания. Иначе казано, не е възможно в търговския обект да има софтуер, на който да въвеждаме само продажби с фискален бон (СУПТО) и друг софтуер, който да въвеждаме продажби, за които да твърдим, че ще бъдат платени по банков път, който да не е СУПТО.


Въпроси и отговори, свързани с електронни магазини

1. Електронният магазин трябва ли да има отделен касов апарат? Софтуерът на домейна трябва ли да е свързан към касовия апарат?

2. Стоката, поръчана по онлайн магазина се изпраща по куриер, придружена с касов бон от касовия апарат на физическия магазин. В обектите няма внедрена складова програма /като изключим софтуера на онлайн магазина/. В края на месеца се изготвя отчет за продажбите на екселски файл за всеки от обектите и се предава в счетоводството. В счетоводството има складова програма, на която се въвеждат тези данни от всички обекти и се изготвя справка за отчетната стойност на продадените стоки, която се осчетоводява в счетоводната програма.

3. Какво става с ППП - пощенските парични преводи. Имаме следния казус - имаме онлайн магазин и много често стоката, която продаваме тръгва директно към клиента от наш доставчик. Пристига при клиента с наша фактура, излъчена по имейл и товарителница, която играе ролята на касов бон, а ако клиентът не иска фактура изпращаме стокова разписка и в края на месеца изписваме стоката по общ касов бон за да се засече сумата, получена по банката от куриера, защото договорът с куриера е плащане към нас само по банка.


Отговор: НАП тълкува текстовете от ЗДДС и Н-18 така:
Ако Електронният магазин приема заявки и плащанията на стоките или услугите се извършват с наложен платеж и пратките се придружават с фискален бон от фискално устройство на търговеца или с Виртуален ПОС-терминал, софтуерът на Електронния магазин трябва да се декларира и регистрира като СУПТО, което означава, че трябва да отговаря на всички изисквания на Приложение 29 от Н-18.
Ако Електронният магазин приема заявки и плащанията на стоките или услугите се извършват с наложен платеж чрез Пощенски паричен превод(ППП) на лицензиран пощенски оператор (Куриер), който издава разписка за пощенски превод на стойността на дължимия наложен платеж, инкасирайки плащането от клиента по реда определен в Закона за пощенските услуги и ЗДДС като Доверител или плащанията на заявките се извършват с банков превод, тогава не възниква задължение софтуера на Електронния магазин да се декларира като СУПТО.

Стои открит и въпросът, ако плащането в електронния магазин се осъществява през epay.bg например, дали влизаме в подобна хипотеза.
Ако заявките от Електронния магазин се въвеждат и обработват в софтуер във физически търговски обект и плащания по тях ще има по първата хипотеза (наложен платеж и придружени с фискален бон от ФУ на търговеца) то този софтуер трябва да бъде деклариран като СУПТО и да отговаря на изискванията на Приложение 29 от Н-18.

Трябва да се отбележи, че измененията на Наредба Н-18 от 28.09.2018 г. не реализират и задължението на Министъра на финансите от ЗДДС чл.118 (3) „…В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4.“
Поради изключителната важност на този въпрос от името на БАРБС сме изпратили задание за юридическа консултация с адв. Валентин Савов, чиито правни услуги ползваме. Очакваме до няколко дни да имаме позиция и да предприемем действия по входиране на необходимите искания в НАП, Министерство на финансите и авторитетни правни консултанти. Ако се наложи ще направим стъпки за тълкувателно съдебно решение. Изпращаме ви и текста на Запитването. В него са включени и текстовете, които ни бяха изпратени като въпроси и тълкувания за семинара на 19.09.2019 г. Ще информираме по всички възможни начини когато имаме яснота. /Ще следим казуса и в Акаунтинг нюз/

Въпроси и отговори, свързани с организацията на работа

1. Дружеството, което управлявам, е дъщерно на немски холдинг, който има над 300 магазина с 1600 работни места за продажби в 28 страни на Европейския съюз. Работим на сървър в централата в Германия и в този смисъл всеки компютър със своя софтуер за продажби, намиращ се на този сървър, разработен на 28 езика трябва през немския сървър да управлява фискалните устройства в шестте ни магазина в България с 25 работни места по начина, по който НАП изисква, съгл. Приложение № 29, т. 8. Смятам, че ще е невъзможно да се осъществи такава комуникация по сериен порт от отдалечен работен плот. Може би на тази база трябва във всеки наш обект да се изгражда локален сървър, който да осъществява изискванията на НАП, което ще доведе до доста допълнителни разходи и необходимост от време за програмиране и внедряване, както и вероятност от грешки при трансферите. Страхувам се, че ако задачата се окаже твърде сложна или е нужно повече от 60 дни време за реализация, то това да доведе до спиране на търговските ни обекти за повече от 2-3 месеца.

Отговор: Софтуерът, който ползвате е голяма ЕРП-система за управление на процесите в голяма европейски базирана търговска фирма.
За да изпълните изискванията в Н-18 е необходимо да се консултирате с управлението на немския холдинг и респективно производителите на ЕРП-системата дали е възможно модулите, които ползвате за България да бъдат съобразено с изискванията на Н-18. Съществените проблеми са: 1.Задължението за интерфейс на софтуера на български език. 2. Задължителна свързаност на ФУ. 3. Изменения в базите данни, свързани със задължението за генериране на УНП по определен ред от софтуера и проследяване на плащанията по него. 4. Създаване на „одиторски профил“ и достъп на НАП до данните по определения ред в Приложение 29.

За сроковете, в които за момента се налага да се включите това мисля, че е абсурдно.

Единственият вариант да решите проблема смятам, че е да ползвате локален софтуер деклариран като СУПТО и отговаряш на изискванията на Н-18, който да реализира експорт и синхронизиране с базата данни на ЕРП-системата. Това решение разбира се е временно и също е трудно постижимо в сроковете.
Вашият проблем стои пред изключително голям брой търговци, работещи в България като част от големи търговски холдинги и ползващи интегрирана ЕРП-система в много на брой държави в Европейския съюз и не само.
НАП не може да пренебрегва това абсурдно положение към момента и е задължително да се предприемат незабавни действия.


2. Ако софтуерът е закупен от едно дружество, а реално се ползва и от други фирми, кой как го декларира? /например няколко фирми с един собственик, софтуерът е закупен от едната фирма, но са създадени бази на всички фирми и се издават фактури/

Отговор:При тази ситуация вие сте „Разпространител“ на СУПТО, който предоставя ползването му от друг търговец и трябва да декларирате това. Ползвателите трябва да декларират, че ползват СУПТО по рада, указан в Н-18. Възникват редица сложности при тази ситуация и е необходимо да уточните технологичните възможности със производителя на софтуера. Най-вече свързани с получаването на статус на ФУ на съответния търговец при въвеждане на продажба ако базата данни на софтуера е интегрирана и как се осъществява физическия достъп до нея и как всеки от ползвателите я достъпва.
 

Въпроси и отговори, свързани с разработката на СУПТО

ПРОДЪЛЖЕНИЕ


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар