Вземания и задължения – данъчно третиране за целите на ЗКПО

гост автор: Теодор Тодоров

Уредбата на задълженията и давността съществува още от библейски времена. Например:

Второзаконие, глава 15:

“1.В края на всяка седма година да правиш опрощаване

 2.И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си; да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.

12 Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си.”

Поставяйки акцента върху задълженията, както и въвеждането на инструмента на давността, следва че дълг не се губи. Давността не отменя дълга, единствено прави така, че да не бъде погасяван. Ето как, чисто дискриминационно, се подхожда в Стария завет, когато се говори за дълг:

Второзаконие, 15:3“От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има у брата ти, ръката ти да го оставя

 

От юридическа гледна точка:

Разчетите (вземания и задължения) са уредени в Закона за задълженията и договорите в чл.63-чл.182. Интересен е подхода в ЗЗД: Уредени са задълженията. Логиката е, че при едно правоотношение, едната страна има да взема, а другата има да дава. Пак в ЗЗД са уредени неща като изпълнение на задължението, изискуемост, срок, защита на кредитора, но онова което ни е по-интересно е давността.

В правото съществува доста стар теоретичен спор какво точно представлява погасителната давност. От една страна: “определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита на конкретно субективно материално право” (акцентът е, че кредиторът не може да търси правото си), от друга страна: “след изтичане на давностния срок се поражда субективно непритежателно право на длъжника да откаже изпълнение на задължението си и съответно отхвърлянето на евентуален осъдителен иск за него като неоснователен” (акцентът е, че длъжникът може да откаже да изпълни задължението си). Съгласно ЗЗД, давността може да се прекъсва, да започва да тече отново и дори да не тече.

 

От счетоводна гледна точка:

ТЗ дефинира предприятието: ”...като съвкупност от права, задължения и фактически отношения....”, като в така дефинираните “права” освен имуществото се включват и вземанията. Понятията за разчети отговарят на определенията за актив (вземане) и пасив (задължение) по смисъла на ЗС.

 

От практическа гледна точка:

По света се приема за нормално и за въпрос на чест задълженията да се изпълняват, като законодателно се е намерил и начин изпълнението да се гарантира.

За пример: В Обединеното кралство едно вземане може да бъде инкасирано изцяло в рамките на 180 дни. У нас обаче последните 28 години показаха, че независимо от предвидените законодателни механизми, практическото им изпълнение е поставено под въпрос. В резултат се появиха “империи”, изградени върху факта, че не плащат на доставчиците си. От друга страна, едно вземане може да се използва като средство за контрол върху длъжника. Финансовите институции са на своя територия тук. Изглежда са черпили опит от библейските писания:

 Второзаконие, 15:6 “.....и ще заемеш на много народи, но няма да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.”

 

Данъчни аспекти и третиране по реда на ЗКПО:

            Вземанията и задълженията не подлежаха на самостоятелна регулация по ЗКПО до 2006 г. До тогава се прилагаха общите постановки от ЗЗД по отношение на давността. ЗКПО, а преди него и ЗДПч., постановяваха, че не се признават за данъчни цели разходи от обезценка на вземане, ако не е погасено по давност, ако длъжникът не е обявен в ликвидация или несъстоятелност.

По отношение на задълженията, не се признаваха разходите за провизии за задължения. Междувременно проблемът с верижната задлъжнялост набираше все повече сила и в балансите на дружествата се появяваха все повече вземания и задължения.  Разговорите за разчетите между счетоводител и данъчен се свеждаха до това, че давността не се прилага служебно и дали кредиторът е направил всичко възможно да си събере вземането, като и дали длъжникът си е признал задължението.

От МФ изглежда се замислиха за всички суми, които “висят” като задължения и вместо, както се очаква от един национално отговорен държавен орган, да спомогне за въвеждане на механизми за улесняване на практическото инкасиране на дадено задължение от дружествата, съвсем фискално решиха да ги облагат. Отначало данъчната регулация на задълженията се свеждаше единствено до тези, които са възникнали в резултат на признат преди това разход. След година, с промяна в ЗКПО, под регулация се включиха всички задължения, независимо как са възникнали. И за да не е съвсем “нечестно” се въведе регулация и за вземанията.

Регулацията на разчетите по ЗКПО е в чл.34 и чл.37 за вземанията и чл.46 за задълженията.

По отношение на задълженията:

            Следва да се отбележи, защото все още има някакво неразбиране, регулация на  задълженията за данъчни цели има само ако не са уредени и са изцяло или частично налични в баланса към края на годината. Ако едно задължение е отписано независимо на какво основание, няма регулация по ЗКПО.

Дефакто ЗКПО въведе самостоятелен давностен срок за задълженията за данъчни цели. Иначе казано – по отношение на задълженията, както и да се прекъсва, тече, възобновява погасителната давност, колкото и длъжникът да си признава задължение, минат ли 3 или 5 години (зависи от типа на задължението) от момента в който е настъпила изискуемостта, за данъчни цели сумите им се облагат. И се облагат в годината в която настъпи някое от обстоятелствата в чл.46 (1). В резултат на регулацията, в увеличение на счетоводната печалба се отнася неуредената част на задължението към края на годината. По този начин се реализира облагане на сумата и се появява временна разлика, пораждаща актив по отрочен данък за дружеството. На основание на чл.46 (3), разликата се “обръща” през годината, когато е уредено задължението.

 

По отношение на вземанията:

            Обратно на задълженията, регулация на вземанията има само ако не са уредени и не са налични изцяло в баланса към края на годината т.е. ако едно вземане е обезценено изцяло или частично преди да са настъпили изброените в чл.37 обстоятелства. Както и при задълженията, ЗКПО въведе самостоятелен давностен срок за вземанията за данъчни цели. Иначе казано – по отношение на вземанията, колкото и усилия да е положил кредиторът да си събере вземането и да не е успял, разходът от обезценка ще се признае за данъчни цели най-рано когато минат 3 или 5 години (зависи от типа на вземането) след настъпване на изискуемостта му. В резултат на регулацията, в увеличение на счетоводната печалба за периода се отнася признатият разход от обезценка на вземане. По този начин се реализира облагане на сумата на обезценката и се появява временна разлика, пораждаща актив по отрочен данък за дружеството. На основание на чл.37 (1), разликата се “обръща” най-рано през годината, през която настъпи някое от изброените обстоятелства.

            Обърнахте ли внимание на момента на обръщане на разликата? За задълженията е годината в която задължението се уреди, за вземанията в годината в която вземането е инкасирано (или “загубено”) или във всяка следваща година.

 

По-долу е приложена таблица, за практическа работа с разчети за данъчни цели:

Хипотеза

Третиране на вземане

Хипотеза

Третиране на задължение

Неуредени И НЕ СА възникнали обстоятелства по чл.37(1) ЗКПО.

НЕ СА ОБЕЗЦЕНЕНИ за счетоводни цели

Няма регулация

Възникнали и неуредени И НЕ СА възникнали обстоятелства по чл.46(1) ЗКПО.

 

Няма регулация

Неуредени И НЕ СА възникнали обстоятелства по чл.37(1) ЗКПО.

ОБЕЗЦЕНЕНИ СА за счетоводни цели

В ГДД за текущ период

увеличение за данъчни цели с размера на обезценката

Възникнали и неуредени И СА възникнали обстоятелства по чл.46(1) ЗКПО.

НАЛИЧНИ СА за счетоводни цели

В ГДД за текущ период

увеличение за данъчни цели с размера на задължението

Неуредени И СА възникнали обстоятелства по чл.37(1) ЗКПО.

НЕ СА ОБЕЗЦЕНЯВАНИ за счетоводни цели в предходен или текущ период

Няма регулация.

 

Уредени са през периода и в предходен период НЕ СА възникнали обстоятелства по чл.46(1) ЗКПО и НЕ Е ПРИЛАГАН.

 

Няма регулация.

Неуредени И СА възникнали обстоятелства по чл.37(1) ЗКПО.

ОБЕЗЦЕНЯВАНИ СА за счетоводни цели в предходен период.

В ГДД за текущ или всеки следващ период

намаление с непризнатия разход за обезценка от предходен период.

Ако има необезценена част и се признае за разход, разходът не се регулира.

Уредени са през периода и в предходен период СА възникнали обстоятелства по чл.46(1) ЗКПО и Е ПРИЛАГАН.

 

В ГДД за текущ период

намаление за данъчни цели с размера на обложената преди това част на задължението.

Уредени са през периода И СА възникнали обстоятелства по чл.37(1) ЗКПО.

ОБЕЗЦЕНЯВАНИ СА за счетоводни цели в предходен период

В ГДД за текущ или всеки следващ период

намаление с непризнатия разход за обезценка от предходен период.

Текущия разход от отписването им не се регулира.

 

 

Уредени са през периода И СА възникнали обстоятелства по чл.37(1) ЗКПО.

НЕ СА ОБЕЗЦЕНЯВАНИ за счетоводни цели в предходен период

Няма регулация.

Ако има формиран разход от отписване, то той не се регулира.

 

 

 

-------

Теодор Тодоров e одитор във FicadexBulgaria / Одит - консулт М ЕООД (www.ficadexbulgaria.com)

Илюстрация: https://www.freepik.com/


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар