Брутна заплата, нетна заплата, удръжки и ... математика

гост-автор:Теодор Тодоров

Онова, от което основно се интересуваме когато започваме работа, е колко ще получаваме. Договаряме си заплатата (или приемаме предложената ни за длъжността) и когато дойде време да я получим установяваме, че е по-малко от договореното. И всички ни успокояват, че е точно така и ни обясняват, че договаряме основна заплата, към която в последствие можело да има / ако шефът реши/ бонуси, заработки, премии или ДМС (допълнително материално стимулиране) и се получавала брутна сума. Ама не, няма да получим брутното, защото от него трябвало се удържат осигуровки и ДОД и каквото остане, това получаваме. Ама да не мислим, че осигуровките са само това? То и работодателят плаща още осигуровки за нас.

Объркахте ли се?

Ако сте ТРЗ или счетоводител, вероятно не сте. Все пак тази материя Ви е до болка позната. Обаче, ако за първи път започвате работа със сигурност сте объркан. Объркан сте и ако вече познавате механизма, ама нещо Ви убягва и така и така не сте сигурни, дали онези в администрацията не са объркали нещо в сметките във Ваш ущърб.

Ако сте от обърканите или колебаещи се, вероятно този материал ще Ви е интересен. За останалите, може и на Вас да Ви стане интересен, но ако това се случи, ще е по -към края му.

И така, механизмът на определяне на месечното възнаграждение действително е този, с който започнахме. Основна заплата плюс добавки минус удръжки за социално и здравно осигуряване минус ДОД и каквото остане е нето (“чисто”), си е Ваше. Можете да си го ползвате със здраве, като си платите комуналните сметки, осигурите си храната, наема, кредита, лизинга, ремонта на колата, данъците за имуществото, винетките и т.н. и каквото остане си го спестите или си го “изпиете и изядете” с кеф.
Основното възнаграждение сте го уговорили и подписали в трудовия договор. Премиите / добавките / ДМС зависят от това, какво работодателят Ви е склонен да Ви предостави допълнително върху основното възнаграждение. Това Ви формира брутното възнаграждение. Относно удръжките, там нещата са малко по-сложни.

Съществуват определени социални рискове, за които искате или не, законодателят е решил, че трябва да сте осигурени. Механизмът е прост и прилича на застраховките – плащате, а когато и ако настъпи дадено събитие, получавате някаква изгода. И за да сте объркани, тези рискове са разделени в отделни фондове със съответния размер вноска във всеки един. Ако трудът, който полагате, е класифициран в 3-та категория, което е най-масовият случай, вноските за отделните фондове в процент от брутната Ви заплата, са посочени в таблицата по-долу.
Обаче: “в процент от брутната Ви заплата” не е съвсем точно казано. Съществува минимален и максимален осигурителен доход. Това е сумата върху която се изчисляват осигуровките и най-често съвпада с брутната Ви заплата.

За 2019 г. минимален/максимален осигурителен доход са в размер съответно на 560 лв. и 3000 лв. Но според отрасъла, в който работите и длъжността която заемате, законодателят се е постарал да определи и минимални нива на осигурителен доход, та минимумът не винаги е 560 лв. Ако брутната Ви заплата е под определения минимум, осигуровки ще се удържат върху минимума. Точно така, на законодателят не му пука, че заплатата Ви е ниска. Той се грижи осигуровката да не е ниска и една част (по-долу ще стане въпрос) ще си я удържи от заплата Ви. Съответно нетото Ви ще стане още по-ниско. Ако обаче брутната Ви заплата е над максималния осигурителен доход, осигуровките за Ваша сметка няма да нарастват и нетното Ви възнаграждение няма да се намаля с тях. Найс, а? Свиквайте! Животът (или поне законодателната му уредба) просто не е справедлив. Стои и въпросът как точно са определени процентите за всеки един фонд. Не мога да отговоря.

Следващото обаче “плащате, а когато и ако настъпи дадено събитие, получавате някаква изгода” и то не е съвсем така. Просто парите, които държавата вземе от заплатата Ви, сега няма да се използват за Вас, а за моментните нужди на други. А когато Вие изпаднете в нужда и дойде Ваш ред да получите изгода, държавата ще трябва да вземе от други и в какъв размер ще е Вашата изгода, ще зависи от това колко пари ще може да вземе от другите. Така де, нали не мислите, че държавата Ви плаща? Нищо подобно! Просто държавата взема от когото може и плаща на този, на когото е обещала. И това го наричат “солидарност”. На мене ми прилича повече на пирамида, но това е друга тема.
Следващото обаче е свързано с това, че освен да взема от Вашата брутна заплата, законодателят е решил, че и работодателят Ви трябва да добави още. Да, все пак “солидарност”..... И на работодателя започва да му се струва, че започвате да му струвате много. Тъй де, не стига, че Вашата заплата трябва да плаща, ами и заради Вас и още пари трябва да дава.

С удържаните пари за осигуровки от брутната Ви заплата, не спирате да дължите. Брутна заплата минус осигуровки за Ваша сметка  се получава нещо, наречено облагаем доход. Обърнахте ли внимание, спадат се не всички осигуровки, а само удържаните от брутната Ви заплата. Платените допълнително от работодателя Ви въобще не са в сметките при определяне на облагаемия доход. Все едно не трябва да ги изработите за работодателя си и не се отнасят за Вашите осигурителни отношения с държавата. И така, след като се определи облагаемия доход, от него се удържа и ДОД (данък общ доход). Размерът му е 10%. ДОД-то вече няма нищо общо с осигурителните Ви отношения с държавата. То е полагаемото се за държавата от вашия доход. Нали трябва един куп държавни служители да си поръчват луксозни возила, да получават големи заплати, да си осигурят лукс, да режат лентички и да твърдят, че те дават и то много дават. Е, ДОД е един от източниците за финансиране на всичко това. Иначе те чужди пари много обичат да дават. Само дето нищо не дават. Даваме ние, които плащаме данъци. А на всичко отгоре са освободени от плащане на осигуровки. А, объркахте ли се? Така е, т.нар. държавни служители са осигурени изцяло за сметка на държавата т.е. от тяхната брутна заплата се удържа единствено ДОД. Ами осигурителните им права? Държавата когато реши, мести едни пари от един джоб в друг (извинете – от един фонд в друг), а правата им са гарантирани. Парите от Вашите осигуровки ги гарантират.

Ето и обещаната табличка. Ако трудът Ви е класифициран в 3-та категория, вноските за фондовете за социално и здравно осигуряване са както следва:

И сега, когато имате цялата тази информация, чувствате ли се достатъчно уверени, че знаете като се договорите за дадено брутно възнаграждения, с колко точно пари в джоба си ще разполагате?

Въпрос на сметки е. Математиката е точна наука, която винаги се използва за обосновка на теоретични модели. В резултат на което, някои се окичват с лавров венец за особени заслуги. И когато теоретичния модел не сработи в практиката, се създава нов теоретичен модел. И отново се използва математика, за да се докаже модела и някой друг да се окичи с лавровия венец. И така .... до безкрайност. Превърната е в “лека жена” за да може да обслужва актуалния модел и настоящия носител на “лавров венец”. Независимо от това, тя си остава точна наука и ето какво показва тази точна наука.

Примерът е разработен за брутна заплата от 2 000 лв. ( 1 022.59 евро) при условията на трета категория труд и 1.1% вноска за фонд “Трудова злополука”. Направените по-долу изводи са валидни при брутно възнаграждение в рамките на минимален и максимален осигурителен доход в условията на законодателството през 2019 г.

 

 

Изводи:
1. Нетната заплата представлява 0.776 от брутната заплата т.е. ако брутната Ви месечна заплата е 1000 лв., то ще разполагате с 776 лв. на месец.


2. Брутната заплата е 1.289 пъти по-висока нетната т.е. ако искате да разполагате с 1 000 лв./месец, договорете си брутна заплата от 1 289 лв.

3. Общите трудови разходи за работодателя са 1.54 пъти по-високи от нетната заплата т.е. ако получавате 1 000 лв./месец, то месечния разход за труд на Вашия работодател за Вас е 1 540 лв. Разликата от 540 лв. е сума, която държавата “прибира” т.е. по правилата на законодателя за всеки 100 лв., които реално получава работника, държавата получава 54 лв.

4. От всичко, което работодателя плаща за Вас, Вие получавате 64.9% т.е. малко по-малко от 2/3. Останалото “влиза” в държавата.

Могат да се правят изводи като за база се приема размера на брутното или на нетното възнаграждение. Но когато сте в магазина не плащате с написаното в трудовия Ви договор, а с парите в джоба си, нали? Тогава защо ни е необходима цялата гимнастика с основно възнаграждение, брутно възнаграждение, удръжки и нетно възнаграждение? И дали не би било по-лесно за всички да договаряме нетна сума? Вероятно не, защото тогава би “лъснал” истинският дял от парите, които потъват в държавата от нашата заработка. Едно е да твърдиш, че осигуровките са в размер на 33.40% и се делят между работник и работодател, като имаме и най-нисък подоходен данък от 10%, а друго е да кажеш, че ако някой ще получи 100 лв., то допълнително още 54 лв. са “държавният дял”. И така, математиката натикана в ролята на “лека жена” омайва всички ни и разсейва мислите ни.

------------

Теодор Тодоров е магистър по Счетоводство и контрол. От 2000 г. работи в групата "Фикадекс-България" - специализирано счетоводно предприятие, обслужващо малки и средни предприятия, собственост предимно на чужденци. От 2010 г.изпълнява длъжността "Одитор"

Илюстрация:Background photo created by freepik - www.freepik.com


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар