[ZnamКak.com] Допълнителни парични вноски в дейността

гост-автор: Теодор Тодоров

Когато предприемач започва нов бизнес, обикновено би трябвало да си направи сметка колко средства ще му е необходимо да инвестира, докато паричните постъпления от бизнеса започнат да покриват паричните плащания и да генерират парични остатъци.

Тези необходими първоначални средства са началният капитал, с който трябва да започнем бизнеса си. Преценката колко да бъде размерът му зависи както от точността на оценките и предположенията за развитието на дейността, които предприемачът прави, така и от реалностите - дали разполага с тези средства, а също така и от възможностите да ги набави, ако ги няма. И тъй като бизнесът може да бъде реализиран под различна правна форма, то този капитал би намерил и различно проявление, според избраната правна структура.

Така например – ако предприемачът избере да се заяви като едноличен търговец по ТЗ, то такова нещо като капитал при него юридически не съществува. Юридическите тълкувания обаче не променят баналния факт, че всеки бизнес има нужда от първоначална инвестиция, която няма да може да се върне в близко бъдеще на предприемача. Поне не и ако предприемачът иска бизнесът му да просъществува. И дали ТЗ предвижда юридически наличието на капитал или не, то всеки бизнес започва с първоначална инвестиция.

Ако на предприемача “сметката му излезе” т.е. направени са достатъчно точни предположения и оценки за съществуващите обстоятелства по отношение на бизнеса, и са преценени адекватно възможностите и рисковете за тяхната промяна, то в бизнеса няма да се наложи да се правят допълнителни инвестирания. Много често обаче “сметката не излиза”. Било заради склонност към поемане на риск (“абе да почваме, пък к’вото стане”), пропускане на определени факти, неадекватни оценки или изобщо липсата им, било заради занижена финансова дисциплина (отклоняване на оперативни средства към собственика) или заради “компетентните” обяснения на адвоката, подготвял създаването на “фирмата”, че не е нужно да се регистрира голям капитал, защото пред трети страни се отговаря до размера на този капитал.

В резултат на подобни ситуации се появява нужда от допълнителни парични средства, които предприемачът трябва да направи. Ако тези средства се търсят извън бизнеса и неговия собственик, то това ще бъде най-често банков кредит, нов съдружник или заем от друго лице. Тези случаи не са предмет на настоящия материал. Ако средствата се осигуряват от предприемача, то тогава сме в типична ситуация на допълнителни парични вноски в дейността.

Икономическата същност е лесна за разбиране и осъществяване – предприемачът ще преведе от собствената си банкова сметка по сметката на бизнеса си нужната сума пари. Юридическото оформление обаче, както и евентуалните по-нататъшни данъчни ефекти, зависят от правната форма, под която се е структурирал бизнесът.

 

Едноличен търговец:

При него няма никакъв проблем в това отношение. Така е защото ЕТ на практика е самото физическо лице. По отношение на ЕТ, ТЗ няма никакви изисквания за капитал, размера му или вписването му.

Всички средства независимо от източника им, с които физическото лице разполага, могат да се ползват като средства и в неговия бизнес. Обратното също е валидно. Това обаче не означава, че предприятието на ЕТ няма капитал. Напротив, има. За юридически цели, предприятието на ЕТ е нещо отделно от самото физическо лице. Така например, съгласно чл.22(3) от Семейния кодекс: “Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.” И тъй като съгласно чл.15(1) от ТЗ, предприятието е “съвкупност от права, задължения и фактически отношение”, а съгласно счетоводните принципи Активи (права) – Пасиви (задължения) = Капитал, то определено ЕТ притежава капитал.

И за да не изпадаме в спор с юристите за определени понятия, нека да го наречем “чиста стойност на имуществото”, което включва в себе си сумата на онази първоначална инвестиция и постигнатите финансови резултати през годините. Освен това за ЕТ е предвиден различен ред за облагане печалбите на предприятието на ЕТ от реда за облагане на доходите на физическите лица. А в чл.27 ЗДДФЛ е предвиден ред, по който се осъществява включване на лично имущество на физическото лице в предприятието на ЕТ.

И така по темата, която ни интересува, физическото лице спокойно може да .......

Целият материал е достъпен за абонати на ZnamKak.com.  Вече имаш абонамент?  Логни се.

 

Илюстрация: https://www.thedailybeast.com/secrecy-shrouds-conservative-pac-pouring-money-into-state-races


Настоящото изложение има информативен и опознавателен характер. Изразява личното професионално мнение на авторите на сайта и не представлява конкретен съвет или консултация

Напиши коментар